СуперНова....

 

 

СуперНова….

 

Потъват сетивата в необят,

бездумно се процеждат всички тайни,

отново сме в невидимия свят

по пътища от минало омайни.

 

Трепти звездата ми в едно небе

за тебе пак единствена посока,

прегръщаш с обич моето сърце,

душата ми разлистено дълбока.

 

На пясъка изписвам свобода,

нозете боси тихичко запяват,

разпервам пак огромните крила,

над облаците те се разпиляват.

 

Снагата ми от вятър и мечти

във твоите ръце без глас потъва,

открадваш с устрем моите очи,

стрелецът тетивата си опъва.

 

Пронизва като огън любовта

родена там далеч във старо време,

завръща се с усмивка радостта

отхвърлила наземното си бреме.

 

Покълнало е новото дърво,

от бурите света то ще опази,

а нашето преплетено стебло

се стрелва сред божествени талази.

 

И викаме във нашите следи -

два камъка родили светлината,

безвремието пак се суети

прегърнало до болка тишината.

 

В магичното на сините вълни

се носи песента ми като птица,

пътеката чертае и върви,

изгряла като алена Зорница.

 

Избухва СуперНова над света

посоките към бъдното се сливат

в добро е претопен врага

надеждите пречистени пулсират.

 

16.02.2021г.

Елица

 

 *****

Космическо...

„Всичко, от което се нуждаеш е вяра

и малко вълшебен прашец.“

снимка и цитат

страничка „Захир“ във ФБ

---

Космическо….

Все към тебе тичам устремена,

виждам те във всяка синева,

в твоята усмивка съм спасена,

чувствам се вълшебна и добра.

Мойто силно вятърно начало,

следва ме наяве и в съня,

в неговото древно огледало,

пак като една звезда блестя.

Всички мои огнени копнежи,

в думите си сбирам и редя,

старите магически стремежи,

в истина аз знам ще претворя.

Ти безмълвен гледаш отдалече,

искаш да достигнем до брега,

времето отдавна ни предрече,

ще преборим заедно смъртта.

Войни сме откакто свят светува,

движим се по тайни правила,

нашата планета ни сънува,

а на нея остров и скала.

Пак ще бъдем боси и немирни -

птици две родени с вечността,

а крилете цветни и ефирни,

във безкрай ще сипят радостта.

Чуй, зовът далечните посоки,

в общата космическа съдба,

вгледай се в очите ми дълбоки,

а накрая ми подай ръка.

15.06.2017г.

Елица

:)

 

*****

Душата ми те чака и блести…

снимка

страничка Мястото във ФБ

---

Душата ми те чака и блести…

Трептят у мен вълшебни дълбини

а пламъкът ми с тях се слива

очакват ни щастливи бъднини

неистовата смърт загива.

Отново ще царува над света

безвремие в четирите посоки,

единствената сила – Любовта

ще сбъдва с плам мечтите ни високи.

Небето пак ще бъде дом

на нашите преплетени вселени

във звездния магичен полутон

копнежите за дълго ще са спрели.

Крилете ни ще бликат светлина

очите ни ще сипят нежност

а новите космични правила

ще подпечатат вятърната вечност.

Окъпан в слънце тихичко върви

и следвай със компас безкрая

душата ми те чака и блести

достигнеш ли я – ще откриеш Рая.

28.02.2017г.

Елица

Един безкраен спомен вътре в мен...

Един безкраен спомен вътре в мен...

Аз пиша все за старата любов -

онази силната от друго време,

нашепва тя у мене като стон,

понякога е тежко хладно бреме.

     

Пак двама сме на чудните скали,

морето долу тихичко ни пее,

посрещаме вълшебните зари,

душите ни със обща сила греят.

Ръката ми държиш с ръка,

очите ми погалваш с поглед,

а после в споделена тишина

и двамата се втурваме във полет.

Със птиците в небесното кръжим,

по вятъра косите си пилеем,

във пирует над облак се въртим,

на слънцето замислено се смеем.

Завръщаме се в къща на брега,

прегръщаме безбройните си тайни,

а после изживявайки мига,

се впускаме по пътища незнайни.

Един безкраен спомен вътре в мен,

за тебе шепне с вяра и надежда

и винаги в изгряващия ден,

към бъдното със обич ме повежда.

10.02.2017г.

Елица