"Аз вече нямам търпение
за някои неща, не защото съм станала арогантна, а просто защото съм стигнала до
точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми
харесва или ме наранява. Нямам търпимост към цинизма, към прекомерния критицизъм
и изисквания от всякакъв вид. Загубих желанието да се харесвам на тези, които
не ме харесват; да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези,
които не ми се усмихват. Вече не прекарвам и една минута с тези, които лъжат или искат да манипулират. Реших да не
съжителствам повече с претенциозността, лицемерието, нечестността и евтините
похвали. Не се нагаждам към общото клюкарстване. Мразя
конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на противоположностите и затова
избягвам скованите и непоколебими в увереността си хора. В приятелствата мразя
липсата на лоялност и предателството. Не се разбирам с тези, които не знаят
кога да направят комплимент или да кажат окуражителна дума. Преувеличенията ме
отегчават и ми е трудно да приема хора, които не харесват животните. И най-вече
нямам търпение за хора, които не заслужават моето търпение."
Мерил Стрийп
снимка и
цитат
Клуб
Дамски свят във ФБ
NOTE:Вчера неочаквано търсейки нещо друго се върнах към
едно старо стихотворение за майка ми, което съм писала преди три години и
половина. Странно как през призмата на времето осъзнаваш, че към него момент
Вселената ти е прошепнала дадени неща, тогава си ги разбрал по един начин, а
след време звученето и изводите стават доста различни. Продължавам да съм в
полосата между двата свята. Чувам шепотите и на двата. Времето за вълшебства
наближава. Пристъпваме бавно в подготвителните акорди. Без страх. Времето
уравновесява везните. После безвремието ще го прави. А ние ще сме някъде далеч,
при звездите. Далеч от суетата, конфликтите, всички онези малки неща които ни
правят уязвими и ни нараняват в ежедневието. Силни в своята вечност и
неотменимост. Аз също като Мерил Стрийп отдавна нямам време за губене. Научих
житейските уроци. Преборих наивността и сляпата вяра. Вървя прегърнала
обичането си и споделям себе си на света, но най-вече на хората дишащи в една
тоналност с цвета на душата ми. Приемам различните, не ги виня, не ги осъждам.
Времето за противопоставяне отмина. Съзнанието ми е ориентирано към общото,
главното, толерантността и състраданието. Не мога да обичам тези, които са ме
наранили и предали. Все още съм издигнала високи стени спрямо тях и просто ги
наблюдавам, отдалеч, безмълвна. Друг ще ги наказва за гнета. Може би едва след
възмездието душата ми ще полети веднъж завинаги освободена и пречистена. В
друго измерение. В друг свят. Моя свят.