Блестяща самота…
Не ме забравяй, чуваш ли недей,
пулсирам аз във твоята зеница
от мойта сила тихичко изгрей
и направлявай моята десница.
Аз пак блестя бездумна във нощта
и твоя път към бъдното огрявам,
във мене бие твойта самота,
но все така във тебе се смалявам.
Сърцето ти държа в ръце
и го преливам във далечната ми същност,
а после двама крачим във небе,
споделяме вселенска мъдрост.
Шептиш, че ме обичаш и тъжиш,
че слети са във теб безброй посоки,
че много ти е трудно да мълчиш,
загледан във очите ми дълбоки.
На мене също ми е трудно, знай,
изгубена се чувствам в дните,
през времето усещам твоя вой
и плача все загледана в мечтите.
Дано тегобата да има край,
да те погали моята усмивка,
да се изгубим в цветния безкрай,
стопили цялата горчивка.
10.05.2021г.
Елица
*****
