Равносметка на крак…

Равносметка на крак…

        „Спомени подреждах –

         радост и тъги…“

           lady merry

Текат реки и пътища вървят,

небесното изпраща все усмивки,

мечти монети бавно се топят,

завивайки по хиляди отбивки.

Момиче бях, а после и жена,

ала хлапашкото у мен запазих,

в нелеката ми атомна съдба,

аз никого насила не прегазих.

Едно момче целунах във нощта

той стана моят страж по ред посоки

и днес той крачи с мене през света,

потънал във очите ми дълбоки.

Сега щастлива грея сред поле,

погребала илюзии от земното,

спокойно бие моето сърце,

прегърнало докрайно светлото.

11.02.2020г.

Елица

Несбъдната…

Несбъдната…

Затворих се. Заключих аз вратата

за твоята несигурна душа,

а после се понесох в светлината

на моята изстрадана съдба.

Дарих ти много часове, безсънни нощи

и купища от думи ти редих,

припомних ти за пламъка ни мощен

и пътя ти донякъде спасих.

Ала Вселената без глас прошепна:

„Достатъчно е, дъще. Остави.“

Прозрение във мен потрепна.

Прибрах в архива моите следи.

Оставаш сам. Докрай във битието

ще търсиш моя звезден топъл глас

и щастието в минало отнето,

голямата любов дълбоко в нас.

Дали ще ти простят незная,

финалният ти час ще го реши,

а аз ще съм на мястото си в Рая,

сред твоите несбъднати мечти.

13.10.2019г.

Елица

*****

Издигане...

Издигане…

             „неизбежното
                             трошащо настояще...“

              Out

Със устни тебеширени целунах,

тъгата ми изхвърлена през рамо.

Дали Да бъда тихо се вълнувах

във центъра на времето поспряло.

Загледах се във миналите стъпки

и пак докоснах старите си клетви,

побиха ме неистовите тръпки,

на куп мечти заключени във клетки.

Прегърнах настоящата си същност,

разбрах, че силата от мен извира,

написах на дланта си просто „Мъдрост“,

а после продължих да се издигам.

07.08.2019г.

Елица