Мечтата...

Мечтата…

Потрепваш с вятърът дълбоко в мен,

прегръщаш същността ми белостенна,

от времето неистово спасен,

мечтата ми понасяш съкровена.

А тя е звездна, пее и шепти,

във костите ми белези оставя,

чертае във безкрайното следи,

сърцето ми държи като в омая.

Една посока следва и лети,

целува върхове и дървесата,

снагата и неистово блести,

печата си оставя в небесата.

Мечтата все е свързана със теб –

със онзи пламък огнено наситен,

във който се потапям век след век,

сред кръговрат магически накитен.

Ще я досбъдне, знам, една скала,

издигната накрая на земята,

калената ми атомна душа,

със тебе ще прелее в светлината.

29.05.2018г.

Елица

*****

Май...

Май…

През май е тихо-вятърно във мен,

в дърветата заслушана се скитам,

от твоята усмивка озарен,

деня си с пълнолуния преплитам.

А пътищата теглят и болят,

но вътре в мен е слънчево, спокойно,

копнежите неистово горят

небето ме сподиря животворно.

Рисувам те по белия си лист,

на сън шептя вълшебни заклинания,

а твоя образ звезден и лъчист,

далеч прогонва моите терзания.

Избирам щастието точно тук и днес,

живея го пресътворена в птица,

и все очаквам някаква си вест,

от синята космическа зеница.

Мечтите ми досбъднати шептят,

намигат ми наблизо след завоя,

със мислите ми огнени летят

и вечно ми повтарят „Само твоя“.

Така е винаги през пролетта –

докрайно се прибирам вътре в мене

защото зная – имам любовта

и скритото във костите ми време.

29.05.2018г.

Елица