Нулирана ще бъде пак съдбата…
не те познавам в този тих живот
и адски ми е трудно да те имам
вървя по път разлистено суров
надеждите във шепите си сбирам
далече си от мен и ме боли
но зная да живея без смеха ти
една любов сред вятър ме топи
докато пазиш огнено дъха ми
не се запълва тази празнота
дълбае в мен и пак е вечна рана
разказвам ти за мойта самота
и знам че само в тебе съм разбрана
ще оцелеем силен е духа
кален във битки свързващи вселени
отново ще се гоним по брега
сред пясъци магично оцветени
достатъчно е просто че си там
че в ритъм с мен неистово пулсираш
на хиляди посоки разпилян
в душата ми със звън ще се събираш
ще дойде ден отново да летим
нулирана ще бъде пак съдбата
от този кръговрат ще се спасим
потъвайки докрай във светлината
05.06.2017т.
Елица
*****
