It Will Rain....

Music waterfalls....

* * * * *

вали и някак много бавно

шептящи капки вливат

Теб във Мен

звездите са заспали още

навред е всичко

във  магичен плен

танцувай с Мен

под ритъма дъждовен

горчиво-сладък

и във нощ и в ден

отпивай с тялото си

всеки мой отблясък

от сенки водни

странно раздвоен

мълви ми нежно

влюбен заклинания

за огнено-въздушната Любов

която си открил

във предсказания

от време скрити

в  лунен благослов

разпалвай ме

дари ми кратка Вечност

в дъждовно-сребърната

тишина

със босата си и немирна

разноцветност

аз Твоя си оставам

Светлина

Eлица

като musicriver

2012 година

Бележка до читателите на блога

Това са стихове писани от мен много отдавна – в началото на 2012 година. Малко след като Той ме откри… и енергията експлодира…Тогава публикувах в друг блог, таен (намийг). Просто времето не ми стигна да публикувам тогава всичко, което излезе. Защото ме разкриха. А пишех денонощно… Записах черновите тук. Явно дойде време да ги споделя и да си послушаме музика. Пак, като преди 7-8 години в блога на Музикалната река. Имам проблем с качването на изображенията. Ще чакам от поддръжката да го отстранят евентуално. Така че, само ще се чете и ще се слуша за сега.  Почивам си от неспирния стихопоток през изминалите 9 години, който на моменти страшно ме затормозваше. Беше свързан с работа. Сериозна енергийна работа. Имам просто нужда от тайм аут. И презареждане на силите. Когато излезе стих ще го публикувам, но за сега повече ми се мълчи. Ще оставя да шепнат архивите, за да изтече напълно всичко през настоящата равновесна 2020та. Огромно количество текстове бяха изписани от мен за тази стара история, за тази стара любов, която дори не е от този живот и от това пространство. Поздрав и благодарност на всички, които ме съпътстваха в това пътуване. И искрена безусловна обич от мен за Вас!*

Eлица  

She is my sin....

Music waterfalls....

Тя е твоя грях…

 

Тя е грешна, малка, уязвима,

невярваща на никой във света,

единствено във тебе ще умира,

а после ще се ражда със дъжда.

Страстта у нея само ти разпалваш,

събличаш я с въздушен пирует,

в кръвта и като пламък се стопяваш,

душата и завихряш във дует.

От твоя порив устните и парят,

а в тялото и раждат се вълни,

потъваш в грях, вратите се затварят,

по-силно слънцето за теб блести.

А тя остава в себе си вглъбена,

безмълвно пак се сляхте във зори,

разбра ли ти – за Тебе е родена,

едно желание във минали мъгли.

Люби я нежно, в пепел и се вричай,

мълчи в съня и, в утрото шепти,

без да очакваш нищо Я Обичай,

досбъдвайки вълшебните мечти.

02.2012’

Eлица

*****

NOTE: Връщам се към тези позатрупани с прах архиви. Записах черновите отдавна, още след регистрацията на блог-а през 2012-та.  През 2011-та и 2012-та излязоха много стихове. Част от тях са в music river, но това което остана непубликувано тогава, ще го излея тук за да бъде прочетено, а накрая се надявам водите да се успокоят трайно, да притихна и да си отида… Не мога и не искам да живея по този начин. На моменти ми е много тежко и тягостно. Искам дълбокото космическо минало да остане зад гърба ми. Да живея пълноценно в настоящето и да имам изпълнено с щастливости бъдеще. Обичам стихопотока, но все още не мога да разгадая неговата скрита цел. Просто следвам ритъма, трансформирам вибрациите в думи и … грея. А топлинката – дано достига своя адресат и го прави по-добър и пълноценен в дните.

Ели