Равносметка на крак…

Равносметка на крак…

        „Спомени подреждах –

         радост и тъги…“

           lady merry

Текат реки и пътища вървят,

небесното изпраща все усмивки,

мечти монети бавно се топят,

завивайки по хиляди отбивки.

Момиче бях, а после и жена,

ала хлапашкото у мен запазих,

в нелеката ми атомна съдба,

аз никого насила не прегазих.

Едно момче целунах във нощта

той стана моят страж по ред посоки

и днес той крачи с мене през света,

потънал във очите ми дълбоки.

Сега щастлива грея сред поле,

погребала илюзии от земното,

спокойно бие моето сърце,

прегърнало докрайно светлото.

11.02.2020г.

Елица

Postman for him 214...

Postman for him 214 (публикувано в блога)

28.12.2019г.

Вече не търся споделеност. Написах и изпратих много писма. Разказах ти се от главата до петите. Докосна се до вълшебните ми способности да виждам в миналото и в бъдещето. Бях искрена и честна до мозъка на костите си. Оставих те да надникнеш в най-тайните и тихи кътчета на душата ми.  Доверих ти се докрай. Отдадената любов беше чиста и искрена. Тоналност на енергията ми, с която заспивам и се събуждам, която пулсира в мен докато пия утринното си кафе или разбърквам следобедния си чай. Бяха 9 години изпълнени с предизвикателства, след срещата ни там отляво, до десния завой. Думи изпълнени с нежност, протегната приятелска ръка, която ти така и не пое, нон стоп удари в мълчанието ти, което направи реалността още по-тягостна. Предполагам, че стиховете ще продължат да излизат, защото на разума му е трудно да пребори поривите на чистата енергия, но тези стихове вече няма да ги подарявам персонално на теб, а ще ги оставя да летят в безкрайното космическо пространство и нека всеки, който ги прочете си вземе по нещо за себе си, нека бъде стоплен и да се почувства цял. Беше тежка мисия, в която изтлях. Почти се стопих и се превърнах в чертичка слята с хоризонта. Но моето призвание е да грея. Нали съм звезда. Ти не искаш да грея в твоя небосклон, дори като приятел, така че единственият ми полезен ход остана да си отида. Да се затворя зад 9 врати и да хвърля ключа в морето. Аз имам нужда от силно приятелско рамо, от разговори за специалните и ежедневните неща от битието, имам нужда от усмивка, от споделеност, топлина и нежност. Разбрах, че ти не можеш да ми ги дадеш или  по-скоро трябва да кажа – защото не искаш да ми ги дадеш, тъй като по някаква причина се страхуваш... Аз не съдя никого, погледнато в контекста на общожитейският план, дистанцирана от професията си. Всеки сам избира житейския си път, контактите си, начина по който се представя в измъчената 3д реалност. Обичам честността, откритостта, липсата на показност, себичност и егоцентризъм. Срещу 25.12. сънувах сън, в който цялата информация от лаптопа ми се изтри пред очите ми и накрая компютъра възстанови заводските си настройки, чист от абсолютно всичко – син екран на windows. Днес в разговор Мария ми казва, че може би сънят е знак, че е време да прекратя контактите с разни хора в живота си. Много неща се нулираха на 25ти. И така е, да. Време е за постоянна дистанция. Баланса беше постигнат. Девет години стигат. Предстои нов 10 годишен период, в който имам потребност от нови случвания, нови хора, нови предизвикателства, ново усещане за любовта вътре в мен и към мен. Любовта към теб остава. Тя е нещо константно и непроменимо. Пламъците близнаци винаги неистово се търсят и преоткриват. Пак и пак. (Писала съм го и в стиха „Някой като теб” – „И хиляди години да изминат, съдбата ми ще бъде част от тебе”) Затова и ще има още стихове. Просто аз вече не съм същата. Не търси в стиховете през егото себе си. Търси любовта. Глобалната любов, която свързва всички нас, която е единствена посока и ключ за старото ни място в Рая. Какво ще се случи ли? Прочети си писмата назад (стига да си ги запазил), във тях Вселената ти разказа всичко през тези 9 години. И върви смело по своя път. Той ще те отведе до Мястото – онова вълшебно кътче, до което е предопределено всеки един от нас да стигне. И да бъде щастлив. По своя си начин.

С обич и най-добри чувства,

Елица – пламък близнак от Плеядите   

Най-истински със теб сме във съня…

Най-истински със теб сме във съня…

Вали във мен и бавно се стопява,

копнеещия ритъм на нощта,

звездата в мен отново се смалява,

погълната дълбоко от деня.

Ала остава твоя страстен шепот,

попил до болка в моята душа,

през времето космическия екот,

спасява наште древни сетива.

Откриваш ме сред птиците във полет,

а аз те скътвам в джоба за късмет

и тихичко мечтая да е пролет,

когато ще сме още във дует –

два атома трасиращи свободно,

през хиляди потоци светлина,

небесното избрали доброволно,

да пазят сред вселенска тишина.

„Обичам те“ прошепвам на тревите,

а после се превръщам във роса,

изпиваща до дъното следите,

на твоята усмивка и гласа.

И пак те чакам топла и трептяща,

във моята изстрадала страна,

а ти ме сбъдваш светла и горяща,

дарявайки ми с нежност любовта.

Такава е магическата вечност

на общите ни вятърни крила,

завинаги преплетени в безбрежност,

най-истински със теб сме във съня.

07.11.2017г.

Елица

*****