Вратата…
Обичам те и в мене е спокойно
невидимо ме сричат ветрове
въздействаш ми далечно животворно
прогонил всички диви страхове.
Вратата се отваря към Всемира
превръща ме във мъничка звезда
отново съм изгарящо щастлива
а твоята усмивка ме огря.
Вземи си част от моята реалност
и превърни я в огън и дъга
а после във дочакана сакралност
в очите ти аз знам ще заблестя.
15.03.2016г.
Елица