Истински свободна…
Препускат дните. Липсва ми късмет.
Прегърбена по пътищата крача,
ала любов раздавам аз навред,
макар, че искам силно да заплача.
Прегърнала нелеката съдба,
поеми пиша и все търся тебе,
нашепват тихо моите крила,
забързани в нестихващото време.
Запазих се неистово добра,
дори със врагове приятел станах,
дарих на всички късче светлина,
ала от мъката така и не избягах.
Съзнавам вече – избор е това,
преди да се родя аз клетва сторих
и своя път докрай ще извървя,
кутията на вечността отворих.
И знам ще те пресрещна със душа,
по стари брегове ще тичам волна,
а твоята усмивка и гласа,
ще ме направят истински свободна.
09.01.2019г.
Елица
*****
