Успях ли? Успя ли?...
Кажи успях ли да излъжа,
че не обича моето сърце
и че от теб ще се
развържа
там горе в синьото небе?
Успях ли егото ти да
уцеля
със смъртоносната стрела
и път отново да намеря
към мойта същност на
звезда?
Успях ли просто да
забравя
безброй изписани слова
и влязох ли сама във рая
почти накрая на съня?
А ти успя ли да прережеш
дълбокия във теб копнеж
дали отново тихо грееш
далеч от общия стремеж?
Не си успял, тъй вятър
шепне
и пази моите крила,
надежда в тебе ще
потрепне,
там някъде през
пролетта.
Не съм успяла, мълчаливо
отронваш в моята душа,
а после бързо пак
страхливо,
надяваш броня и тъга.
Ала сега е просто есен
и нека с теб да помълчим,
по правия ни път отвесен,
ний по самички ще
вървим.
01.11.2019г.
Елица
*****
