Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет избор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет избор. Показване на всички публикации

петък, 21 юли 2017 г.

Избор...




Избор…

Дали е избор атомен смъртта
или е генерирана Голгота,
не мога все така аз да реша,
докато скитам в мисли за кивота.

Разбираме ли ний дуалността,
в небето ли намираме утеха,
аз зная че е друга вечността,
във миналото с грешки я отнеха

но в днешните преломни времена,
посоката отново ще открием,
крилете ще разперим в тишина,
в доброто като слънце ще попием.

Човекът е създаден за живот,
безкраен като звездната Вселена,
частица от космически народ,
във приказка докрай осъществена.

Финална права вече ни зове,
пречистени са древните устои,
компасът сочи източно море,
във края на поредица завои.

Отново пак ще блика светлина
в летящата магическа реалност,
а пътен знак ще бъде любовта,
на слетите души в сакралност.

21.07.2017г.
Елица





NOTE: Имам една любима песен на Linki Park - Leave Out All The Rest! Често си я слушам, защото е за вечните неща и пътуването на душата в безвремие! Жалко за кончината на вокала им! Така и не мога да разбера хората, които правят избор да свършат с живота си! Живота е висшо благо, дава се от Бог за да натрупаме кармичен опит и да развием енергийната си субстанция до нива способни да вибрират в идеален синхрон с високите измерения! И само Бог решава кога сме готови да преминем в невидимия свят и да се подготвим за следващо въплъщение...
И тъй.... Бог да прости Честър Бенингтън!                        
А ние да послушаме Leave Out All The Rest в негова памет...

Ели



неделя, 13 ноември 2016 г.

На 13(ti) - Номер 13...


Да ни е честит! :)
В деня на добротата! <3




Горе във високото!




Часовници и крила...



Часовници и крила...

някъде в дълбокото ми бият
часовниците два на есента
от мислите ми спомените сбират
а после ги превръщат във звезда

закачат я далече във простора
сред облаците птици и мечти
а после се изгубват зад завоя
на тракащите вятърни следи

попивам във земята мълчалива
кристална и магическа вода
по своему отново съм щастлива
зад старата заключена врата

отива си поредната година
и куп копнежи в бледата ръка
загледана във старата камина
за тебе мисля с мъничко тъга

но после пак се втурвам устремена
по моята пътека – синева
за бъдното отдавна съм спасена
спасени са и моите крила

13.11.2016г.
Елица

неделя, 23 октомври 2016 г.

В търсене...



В търсене...

                       на ....

Аз все към теб пътувах
Отдалече
Пресрещах те във сънища
Мечти
Една надежда вятър ми облече
Че моя принц от минало си ти
Повярвах в приказката
Силно те обикнах
Накичих те със моята душа
Опора да ми бъдеш свикнах
Прощаваше ми даже да сгреша
За теб написах пътища-поеми
Държах те за ръката под звезди
Планети във косите ми
Поспрели
Събуждаха очите ти в зори
Но нещо стана
В мене се пречупи
Желанието да съм твоя светлина
Един копнеж внезапно
Се събуди
И между нас простена
Тишина
Сега съм пак до теб
Ала смълчана
През времето замислена
Летя
И питам се дали съм обуздала
Към твоите решения гнева
Една врата когато се затваря
Душата пак намира
Своя брод
На огъня аз само
Ще призная
Че още търся верния пилот

Елица
23.10.2016г.





NOTE: Понякога си мислим, че всичко зависи от нас и нашите решения. Решаваме и за другите. Нанасяме удари по душите им. Смазваме ги. Но минава време и се оказва, че Бог просто е искал да изпита решителността ти, да изпита способността ти да различиш важното от второстепенното, да провери дали можеш да надмогнеш Его-то си. Ударите са позволени, когато целта е постигане на равновесие - око за око, зъб за зъб. В другия случай се оказваш губещ. Оказва се, че нищо не е зависело от твоето решение. Просто ти е била дадена възможност да постъпиш правилно или да направиш грешка и ти си я направил, слушайки Его-то си. Какво ли, обаче, става когато дойде време да платиш цената?

Ели