Находки...

NOTE: Днес без да се каня си намерих и купих двете книги на  Людмила   Филипова – „Мастиления лабиринт”, за който съм писала вече тук и продължението –   „Антихтонът на Данте”. Тръгнах си много усмихната от Мол-а, защото не очаквах че ще ги намеря. Така след като оня ден довърших „Седмата луна” на Мариус Габриел план програмата ми да продължа с „Антихтона” се сбъдна. Потопих се отново в историята на Вера и Ариман и вече прехвърлих 100 страници. В следващите дни май ще забегна от интернет и тотално ще се потопя в архиологическо-исторически-мистичните приключения описани в книгата. Който не ги е чел още двете книги, спешно да ги търси, да ги намира и да ги попива с очи. Страхотна е тази Людмила Филипова. След като прочета „Антихтона” ще напиша отделен пост за нея. В момента докато пиша и не спирам да се усмихвам и да тръпна от очакване какво ме чака на следващите страници. Чете се толкова леко, приятно, увлекателно. Ще си имам занимание през следващите дни, докато чакам Жоро и Боби да излязат от барокамерата. Защото аз това правя докато текат сеансите – седя си и чета и от време на време хвърлям по някой поглед на монитора. Но Боби е спокоен вътре със скафандъра, а така и аз съм спокойна. :) Имаме  невероятни български автори. Те разказват страхотни истории. Имаме и неповторима история, исторически артефакти, взаимовръзки и вълшебна територия. В края на годината, когато отида до Враца обезателно ще се опитам да видя в музея там артефактите от Градешница. Стига все още да са там! В книгите са описани действителни научни данни, археологически обекти, находки.  Страхотно е да се потопиш в този свят. На моменти се чувствам като  Лара Крофт – Откривателката.  :)  Ако и ти искаш да се почувстваш като български Индиана Джоунс просто намери книгите и ги прочети. Заслужават си до последната написана дума.

27.03.2016г.

Ели

Мастиленият лабиринт...

NOTE: Миналата седмица заради бурите останах за ден в нашия град и успях да се разходя до любимата си книжарница. Трябваше да търся подарък за рожденния ден на приятелката ми, който е тази седмица в петък. Някак инстинктивно като влязох в магазина и се запътих към рафта с българска литература. Порових сред книгите и това, което първо ми грабна вниманието бе „Мастиления лабиринт” на Людмила Филипова. Зачетох се в анотацията и се впечатлих. Авторката съм я виждала преди време в едно телевизионно предаване. Направи ми впечатление на красива и умна съвременна българска жена. Книгата съдържа исторически данни, приключенски вкус, мистериозни обрати, всичко което по принцип е специалитет на международно признатите шедьоври на Дан Браун. Хубавото е, че главната героиня е българка, макар действието да се развива освен в България и в чужбина. Бях впечатлена от образа на загадъчния убиец, както и от забуления в мистичност негов духовен свят. Книгата се чете на един дъх. Има интересни отправни точки. Радвам се, че я има и в електронен вариант, защото знам че рано или късно ще се върна към нея. Сигурна съм, че подаръка много ще се хареса на Вилия, защото тя обича историята, а разказаното в книгата действие ще я отнесе към древни надписи свързани с българската и световната история, към древни предмети, към интересни доводи и изводи за взаимовръзките между траките, българите, Христос, религията, обичаите и нравите на народите, способностите на паметта и природните красоти и неповторимости на нашата мила страна България. Препоръчвам книгата горещо на запалените приключенци и откриватели, любителите на мистерии и чудеса!

27.01.2016г.

Ели