Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет пречистване. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пречистване. Показване на всички публикации

понеделник, 4 септември 2017 г.

Завръщане...




Завръщане...

От тихите потоци на сърцето
се лее мойта звездна сила,
събирам в мен без страх небето,
аз път към бъдното открила.
      
Запалила съм вечен огън,
във джоба истините скрила,
дочувам пак далечен вопъл,
дъхът ми в него с вик попива.

Любима сянка все ме следва,
брои следите мълчалива,
ликът и тихичко потрепва,
в картина цветно-песъчлива.

Накрая вкъщи се завръщам,
очите си във стих прибирам,
и знам съдбата преобръщам,
докато цяла в теб се сбирам.

Научих много нови тайни,
разказаха ми ги предците,
по пътищата ни омайни,
ще се досбъднат, знай, мечтите.

А най-накрая пак свободни,
ний във безкрая ще се реем,
със наште мисли животворни,
за вечност нова ще изгреем.

04.09.2017г.
Елица


*****

понеделник, 20 февруари 2017 г.

Пътуване за трима (Триптих)…




Пътуване за трима…
(Триптих)

Звездна молба…

на тихия прозорец сложих свещ
посоката към мен да ти чертае
и сгушена в магически копнеж
една любов оставих да витае

помолих се на хиляди звезди
по стъпките ти да разсипят нежност
да се завърнеш в моите очи
прегръщайки душата ми за вечност

Елица
20.02.2017г.

Изплакана…

изплакана е цялата тъга
очите са пресъхнали и неми
щастлива съм не съм сама
прегръщам пак мечтите оцелели

потрепваш във дълбокото у мен
далечен спомен прошка и награда
и виждам как напредваш устремен
към моята душа тъй вечно млада

ще се докоснат нашите ръце
когато всички тайни се досбъднат
във общото ни вятърно небе
следите ни в завет ще се превърнат

Елица
20.02.2017г.



Една нечакана любов

пресрещна ме нечакана любов
тя носи силата на пето измерение
във своя нежен огнен благослов
държи душите ни във единение

той е висок със риза на черти
тъгата във сърцето ми лекува
във неговите приказни очи
откривам че живота ми си струва

вървим си слети двама във едно
по общата написана пътека
и знаем че се случва за добро
съдбата ни усмихнато нелека

уверени ще сбъднем вечността
търкулвайки надежда във полето
единствената сила – Любовта
ще върне туй, което е отнето

Елица
20.02.2017г.



*****

понеделник, 25 януари 2016 г.

Оцелели...



Оцелели…

Изправих се на стръмната скала
косите ми попиха ветровете
далеч остана страшната тъма
преборени пламтяха страховете

Зовях те до последния си дъх
морето ми отвръщаше безгласно
а после от безименния връх
си тръгнах по пътеката на дясно

Не ми останаха в дълбокото сълзи
ала те виждах със очите слепи
невидим глас ми каза „Замълчи“
печатът ми удари „Оцелели“

измина много време от тогаз
ала аз все така по стъпките ти скитам
и пазя чувството дълбоко в нас
на сън със него в бъдното политам

и зная че ще дойде ден
когато ще прелея цяла в тебе
духа ми от духа ти озарен
ще победи нестихващото време

25.01.2016г.
Елица


                                 *****