Устрем…
Безсмъртна съм. Достигам все звездите
със крехките си търсещи ръце,
немирна тичам боса след мечтите,
търкулнати във синьото небе.
Преливам в теб и тихичко пригласям
на песните от твоето сърце
и общият ни огън аз отнасям,
в едно далечно вятърно поле.
Заклета съм да те обичам вечно,
да съм посока, вяра и компас,
единствено в душата ми безбрежно
ти да откриваш истина за нас.
Жигосан си със нежността ми бяла
родена сред прибой и тишина,
във нея мъдростта се е събрала
на хиляди потоци светлина.
Ще се разбият тежките прегради,
следите ще изпишат свобода,
в плеядиански цветни водопади,
безвремието с теб ще възродя.
22.05.2019г.
Елица
