Времето на сините мъгли...

 

 

Времето на сините мъгли...

 

Във времето на сините мъгли

до мрамора присядам и захлипвам,

отвъд ме гледа мама и мълчи,

погалва ме със нежност и притихвам.

 

"Герой си, дъще, и срази врага.

Неравна битка води ти със злото.

За теб копнее вятърно брега

в една страна - пазител на доброто.

 

Не те пречупи този път смъртта,

в небесното крилете ти изгряха,

ще грее силно твоята звезда,

планети твойта песен пак запяха.

 

Аз бях до теб и сила ти дарих,

пазител на душата ти любима,

от всички хули вятърно те скрих,

заклех те да пребъдеш неранима.

 

Дерзай, дете, и пътя извърви,

защото много спящи те очакват,

във твоите усмихнати следи

надеждите ни като стон потракват.

 

И зная, че ще дойде светъл час,

когато с тебе пак ще се прегърнем,

във костите ми ще налееш глас,

магично някак всички ще се върнем.

 

А после ще изгрее Вечността,

ще бъде вечен ден във необята

животът ще е с други правила

в история от светлина огрята."

 

Туй каза мама, после се стопи,

остави ме безмълвна да се взирам,

търкулнаха се бисерни сълзи,

а после продължих без да се спирам.

 

Преминала по моста се прибрах,

разбрах раздяла всъщност няма,

повярвах, че накрая оцелях

във шепите си рани много сбрала.

 

Към бъдното отправила очи,

ръце преплетох във молитва,

небето в мен се укроти -

една голяма болка стихва.

 

18.02.2023г.

Елица

 

На мама с много обич 

По Задушница

 

Задушница...

18.02.2017г.

NOTE: Вчера за първи път решихме да приготвим самички жито за Задушница, да направим чинийки с храна и да раздадем днес за починалите ни близки. Тази дейност в предходните години се вършеше все от баба, но тя вече е много възрастна да се ангажира с това и днес мога да твърдя, че достойно я отмених в тази дейност, с вещата подкрепа на Жоро. Вчера си открихме „Грухана пшеница” и снощи я сложихме да я сварим. Поставихме една чаена чаша жито в четири чаени чаши вода на котлона. Първоначално го включихме на 9, но когато завря намалихме на 6. Сготви се за около час, час и нещо, като се наложи да долея малко водичка. Зрънцата набъбнаха и омекнаха. След това увих тенджерата стабилно в една голяма хавлиена кърпа и я оставих да пренощува на теракотните плочки в коридора. Тази сутрин като развих кърпата и отворих тенджерата вътре житото беше като желирано. Разбъркахме го с лъжица и му сложихме около 200-250 грама кристална захар. Отново разбъркахме. Получи се много приятна блестяща консистенция. След това настъргахме кората на един лимон. Натрошихме на дребно половин пакет обикновенни бисквити. През това време Дани счупи орехите. Счукахме ги и прибавихме тях и натрошените бисквитки към житото. Разбъркахме и опитахме на вкус. Беше чудесно – сладко колкото обичаме. Разсипахме го в пластмасови чашки и отгоре го посипахме с пудра захар, върхо която с канела очартахме кръстове. После разпределихме петте чашки в пет пластмасови чинийки. Към житото прибавихме по едно парченце кашкавал, едно парченце саламче, едно парченце халвичка, един портокал и една шоколадова вафличка. Сложихме и по една малка питчица със сиренце. Останахме много доволни от резултата. Три от чинийките раздадохме на съседите ни, а две – на баба и леля. Нещо интересно се случи докато бях да подавам първата чинийка. Бях при съседката, която живее през една къща и си говорехме на улицата. В един момент до мен се приближи непозната жена и попита дали аз съм Елица. Отвърнах утвърдително. Тя ми разказа, че е била близка с майка ми и тези дни като разглеждала стари снимки, попаднала на една, на която са майка ми и баща ми като млади, преди много години, на някакво новогодишно тържество. Мама е облечена като Снежанка. Непознатата за мен жена извади снимката и ми я подаде, каза че като я видяла решила да ми извади от негатива същата снимка и да мине да ми я подари, да я имам за спомен от мама. И го направила точно днес, на Задушница, на връщане от църквата. Стана ми много мило на душата. Дадох си сметка, че получих невидим знак от астралния невидим свят, може би като благодарност от душата на мама, че направихме определени нещица днес, на Задушница, които да накарат хората, които ги познаваха и обичаха да си спомнят за тях, да помислят за тях с добро. Знак, че въпреки, че не я виждам в реалността по някакъв вълшебен и невидим начин тя е винаги с мен и ме подкрепя по пътя. Бог да прости, всички любими хора, които са отвъд и нека им бъде светло в пътуването все по-нагоре и по-нагоре.

Ели

Послепис:

С Жоро прочетохме доста статии в интернет и рецепти как се приготвя житото и къде какво се оставя на Задушница. Навсякъде пише, че на гробовете не се носи храна, а само цветя, палят се свещи и се прелива малко вино. Храната се подава на хора – близки, приятели, съседи за да си хапнат и да си спомнят с добро за покойниците. Ето и хронологичните действия, при приготвянето на житото и чинийките за раздаване във снимки:

Задушаване на сварената "Грухана пшеница"

Ето така изглеждаше житото,

когато го развихме от кърпата,

в която престоя увито една нощ

Дани чупи орехите,

които ще сложим в житцето

Към житото прибавяме захарта и объркваме,

след това настъргваме кората на един лимон

В получeната смес от жито и захар,

прибавяме натрошените бисквитки

След бисквитките,

в житото прибавяме и счуканите орехи

Сладката житна смес

разсипахме в пет пластмасови чашки,

които поръсихме отгоре с пудра захар

и нарисувахме кръстове от канела

 Приготвихме порциите за раздаване

*****