*****
битка...
с
неуморното във мен....
което
на моменти ме прогаря....
или
пък ме потапя в плен....
на
лятната нестихваща омая....
крещя
без глас....
с
кръвта си съжалявам....
а
вятър нежно....
лекичко
смутен....
опитва
да ме приземява....
не
искам звуци.....
дишам
в тишина....
сърцето
конвулсивно пак се свива....
във
утрото простор сред равнина....
а
нощното вода дълбока скрива....
болка....
случена
под минали звезди....
сподиряна
от кръпки на вината....
не
мога да се върна във преди....
и
да играя друга в свободата....
надежда....
там
в едни очи....
в
невидимите стъпки сред тревата....
бъдеще
прегърнало лъчи....
и
път единствен все към светлината....
@Eli
* * * * *
