*****
вървя
по острото назъбено стърнище
очите слепи
във косите прах
една звезда сълзите пресушава
и пътя осветява
пак
за мен се дръж
това остава само
в торбата от горчива самота
макар понякога
от болка да пресяда
в тунела май се вижда
светлина
какво е щастието
мигове от вечност
накъсани лъжливо във зори
в очите ми
угаснала безбрежност
в ръцете ти
заключено “преди”
незнам защо
изгубих цветовете
на миналите близки небеса
далече съм
във плен на ветровете
и следвам просто
нишката Съдба
ще те (го)
Обичам Винаги
в безкрая
по странна траектория с лъчи
от птиците аз знам
че ще узная
дали в съня му (ти)
моя глас звучи
за мен се дръж
това остава само
когато бурята до край ни изтощи
вълшебен Феникс
в скитащото ято
дарява сила
в идващите дни
@Eli
< - >
