Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет тъга. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тъга. Показване на всички публикации

сряда, 8 февруари 2017 г.

За тихата агресия в дълбокото...



08.02.2017г.
NOTE: Много стихове се родиха от тази неуспяла любов. От едно дълбоко погребано в подсъзнанието чувство. Сигурно още думи ще се подредят. Питам се защо?! Връщане назад няма да има. Вървим само напред и нагоре – към простора. Вече се случи успешната любов – онова чувство, което може да издържи на всички изпитания, да прости предателството, да пребори ежедневните тегоби, да те направи по-емпатичен, по-добър, по-светъл, по-сигурен. Печатът за Вечност беше поставен на 26.06.2000 година. А после наченаха изпитанията. Не са приключили. И тъй ще е до съдния ден. Има мигове, в които вия като ранено животно и се питам с какво съм заслужила тази висша Вселенска милост духът ми да бъде обучаван и каляван по този начин, по който се случват нещата от 10.03.2003г. или пък от както световете се родиха?! Да се отнасям търпеливо и с внимание към хора, които ми нанесоха най-големите рани! Да стискам зъби ден след ден и да се усмихвам на хора, които не заслужават нито вниманието ми, нито доброто ми отношение, а само и единствено презрението ми. Ще има ли край това? Вече имам нужда от промяна. Иска ми се нещата да се случат по начин, че да успея да се позиционирам на мястото на което трябваше да отида преди много години, но заради измами и машинации на враговете от старо време не се случи. Някога, много отдавна, преди много векове съм решавала проблемите с враговете силово. Войникът в мен е бил безкомпромисен, а крехката ми душа е расла и избуяла в къде къде по-сложни ситуации. Тези дни установих, че не съм забравила да се бия. Уменията са някъде дълбоко в мен. И могат да изплуват на повърхността само ако бъдат провокирани. Дори и само мислите за агресия са опасни, но когато им се даде външен израз може да стане много страшно. Радвам се, че разумната част на ангелската ми природа държи тези мои инстинктивни умения заключени в дълбокото. Като един резервен вариант на случване. В краен случай. И само обичта извираща от душата ми ми помага да следвам избраната посока, да прощавам, но не и да забравям. Вярвам в чудесата! И вярвам, че всичко, което ти разказах ще се сбъдне. Просто е въпрос на време. Вселената избира за нас. А ние сме като песъчинки-войни във вятъра – попадаме там, където ни отвее той за да изпълним предназначението си, а то е само и единствено да пазим и случваме Любовта(!)

Ели 

неделя, 17 април 2016 г.

Shape Of My Heart...




NOTE: Лутам се и тъжа... Тогава неочаквано пак намирам утеха в нещо свързано с любимата ми Никита. Обичам песничката на Стинг, но тази интерпретация също е добра. А е и в синхрон с настроението ми... Сякаш съм затворена в един триъгълник и се въртя с невероятна сила...блъскам се в ъглите и не мога да си намеря място... Не ме е страх. Просто... ми е много тъжно... и безизходно... В такива мигове искам да се стопя, да изчезна... Отдавна си приех задачите и ще ги изпълня, така както ми е поръчано. Явно с войниците е така. Сега просто живея и ежедневно се боря за Боби. После ще живея, ще се боря за Боби и за света... Ще се боря до последно. Мислех, че стиховете ще секнат, но те продължават и чертаят невидим път към мен и към бъдното... Който трябва дано ги разбира. А ако не ги разбира – нищо не мога да направя... Всичко е музика и думи. И жертвоготовност. Само Бог ще отсъди дали сме се справили успешно и какво бъдеще ни чака...Но истината е, че нещо голямо предстои. Промяна, която ще ни направи по-силни и по-мъдри. И истински свободни! Защото Любовта е най-висшата сила. И колкото по-рано това се разбере – толкова по-добре!

17.04.2016г.
Ели 

понеделник, 14 юли 2014 г.

Да те обичам...


Да те обичам...

да те обичам нежно нищо че вали
и някак си е сиво и студено
от любовта не може да боли
тя нажежава всичко
до червено

да те обичам със стихийна страст
докато бавничко звездите ми угасват
тя вярата ще тлее вътре в нас
от нея в тъмното мечтите ще
порастват

да те обичам докато мълча
а ти на сън със песни да ме галиш
душата ти без глас ще утеша
когато моя смисъл ти безмълвен
палиш

да те обичам нищо че трепти
сърцето ти към мен от лед смразено
аз все така оставям сноп следи
към наше място “Рай”
озаглавено

да те обичам в приказка безкрай
която пиша там сред ветровете
какъв си ти във нея осъзнай
тогава ще ни срещнат
световете

29.12.2013г.
@Eli




 

***

 

петък, 24 януари 2014 г.

Да мисля за теб...




"Ние черпим сила от болката и тъгата.
Всеки път, когато умираме се научаваме да живеем отново."

Автор - неизвестен




снимка - интернет




Да мисля за теб…

обичам да мисля за теб
когато слънцето спи
и всички надежди
се превръщат в замръзнали капки
от вятърен сняг
накацали
по оголените клони
на дърветата

когато мисля за теб
виждам по-добре в необятното
в онази частица
Свобода на душата ми
която зная ще отвори
вратата към коридора
след последната ми глътка
въздух и звезди
за да достигна
до Живота ни

след като мисля за теб
сърцето забива неистово
закопава  в недрата си
невидимите ти мисли
неизречените чувства
огромните разстояния
и способността ти
в този свят
да бъдеш  другия
докато дишаш
в единение със себе си
и се взираш в илюзия с табела
(Не)Очакване

мисълта за теб
е формулата за Живот
и Истина

24.01.2014г.
@Eli


  

***

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Ревербериращо....







(в центрофугата на концентричните кръгове)


душата пак реверберира
със концентрични кръгове
в синхрон
във тялото ми дъждове
се впиват
запълват празнините с полутон

припомних си за кратко
разстояния
потънали във минали мъгли
в сърцето се пробудиха стенания
отново във дълбокото
боли

тъга иди си
искам да съм силна
да съм обляна
в слънчеви лъчи
и да вървя по пътя си стабилна
а музика в кръвта ми да звучи

изписвам по стените
сложни думи
определения за Тук и за Сега
а птиците пак воплите ми
чули
молитва ми прошепват зад гърба

реверберирам
става все по тясно
в ковчега ми от лед и от бетон
душата ми се смее
безпристрастно
преди последния си гневен стон

навън е топло
залезите греят
а изгревите мъка ги гори
след мене те аз знам
ще оцелеят
а аз ще се събудя във Преди

20.06.2013г.
@Eli


сряда, 12 декември 2012 г.

Ехей, тъга....




Нещо, което ми хрумна
четейки в блога на сестричката...

***

Ехей, тъга,
заключвам те в кавички,
надявам ти от слънце
очила,
начупвам те
на мънички частички,
а после те разпръсвам
в синева.

Ехей, тъга,
ти винаги ме имаш,
рисуваш ме
с измокрени ръце,
и в  сънищата
пътища намираш,
поспираш в раздвоеното
сърце.

Ехей, тъга,
превръщай ме във радост,
във сбъднато желание,
в звезда,
не ме е страх
от бурите и старост,
аз само с теб и с любовта
летя.

12.12.2012г.
@Eli



                         

                                                                              ***