Завръщане...

Завръщане...

„Реката да те призове при нея
Да влезеш морен в хладната вода
На водопада бързея да те облее
С пяна, мощ и още синева”

                                         aman

Препускаше във пролетния здрач

Бездумен конник – син на ветровете

А мракът – този пламенен палач

Заудря във гърба му страховете

Но конникът остана смел

Достигна до реката за секунди

Духът му към безкрая бе поел

Надеждата сърцето му пробуди

Премина тихо водопаден брод

Достигна пак до бащината къща

За него тя бе стряха и кивот

Очакваше той все да се завръща

Приседна до дувара от трески

И тихичко към звездното подсвирна

Оставените в тъмното следи

Му върнаха мелодия ефирна

Запита се дали го чака тя

Единствената вечната любима

Очите и побрали светлина

Осанката изправено красива

Замислено приведен уморен

Почука на затворените двери

И в миг лика му беше озарен

От две очи като света големи

Прегърна я и тихо промълви

„Завърнах се. Обичам те, любима”

А тя глава във рамото му скри

Прошепвайки „Отново съм щастлива”

21.10.2016г.

Елица

Девойко мари хубава...

NOTE:

По повод прочетена мисъл на Чарли Чаплин в блога на една приятелка (а и по повод мои си мисли) си разсъждавах – как можеш да видиш нечий белег без да гледаш голото тяло върху което е, нищо че познаваш (примерно) душата??!... После се сетих асоциативно за една песен на Поетите – Skin, много на място...А също и дали Голямата Любов оправдава лъжата... А дали лъжата се изкупува с жертва и саможертва...

Приказките и Легендите са хубаво нещо....

Жалко, че не могат да разкажат цялостно историята...

А невидимото за очите, всъщност винаги е най-вълнуващото...

Много се раздърдорих!*

....

Тази вечер – народна музика...

---

***