Кълбото…
Развива се кълбото вътре в мен,
история за минало разказва,
а споменът от времето спасен,
пътеката към бъдното показва.
Видели сме и радост и беди,
по чужди брегове сме тлели,
потъвал си във моите очи,
щастливи песни с теб сме пели.
Понякога и вОйни сме били,
във битки сме калявали духа си,
под погледа на нашите деди,
сме сливали невидимо кръвта си.
Пазител си на моята душа,
а аз за теб съм светлина дълбока,
обичаш ме дори и да сгреша
надежда съм сакрално светлоока.
Ще ни прегърнат стари светове,
един със друг ще бъдем и оттатък,
красивите магични ветрове,
следите ни ще скрият без остатък.
10.07.2018г.
Елица
*****
