Покой за вечност…

Покой за вечност…

„А думите трохи са, но прашинки
на фона на ВСЕЛЕНСКАТА ТРОХА.“

Eва Севова

Дъжда изписа светлина

по стръмното на облачна пътека,

потъна слънцето във тишина,

душата му потрепна лека.

И пусна времето една стрела,

във мисли вятърно възможни,

разпръсна прах сред синева,

в следи тъй чакано тревожни.

Земята в скок се завъртя

и показалец в център сложи,

усмихнатите правила,

тя със усмивка уталожи.

Две птици тръгнаха на юг,

а други две в гнездо се спряха

и някак си хей тъй напук,

във нощното небе изгряха.

Попита Бог една звезда

дали троха е във Всемира,

а тя размахвайки крила

отвърна му: „Аз, знай, съзирам

безкрайна вечност, кръговрат,

и чисти ясни намерения,

невидим атомен обрат

и Рай във всички измерения“.

Усмихна и се тихо Бог,

ръка на рамото и бавно сложи,

и каза и : „Бъди пилот

и пътища чертай възможни“.

А после времето се спря,

на бряг поседна надалече

и в джобчето си скри троха,

покой за вечност си облече.

15.03.2019г.

Ели

Промяна...

Промяна…

Промяна в мен тече необратима,

разперила крилете пак летя,

с душата ми тъй нежна и ранима,

сред облаците вятърна блестя.

Дослучва се съдбата във мълчания,

аз просто следвам тихо мъдростта,

преодоляла болки и терзания,

стопена е във мене гордостта.

Със днешна дата силна се усещам,

сърцето ми спокойно пак тупти,

надеждата щастливо се процежда

подобно на река без глас шепти.

Преодоляла старите тегоби,

отново на мечтите съм във плен,

начупени са тежките окови,

от слънце е света ми озарен.

И ставам песен, вяра и награда,

едно момиче светещо в дъжда,

ще ме пресрещне старата ограда,

превръщайки във сбъднатост мига.

15.03.2019г.

Елица