Моята звезда…

Моята звезда…

Във мене спи един далечен спомен

за времето и вярата в мечти,

открадвам си от него шепа огън,

когато вътре много  заболи.

Прекрасната усмивка, вятър, нежност,

разходките в зелените треви

и споделени мигове от вечност

в която дишат моите очи.

Следите боси тичащи в безкрая,

разветите ми слънчеви коси,

забравена врата на път към Рая,

коситбата на чуждите вини.

Във джобче скриваш моята усмивка,

аз доловимо трепвам със криле,

родената сред приказки щастливка

е силно рамо в общото небе.

Аз зная, че това е наше място

там някъде накрая на света,

за моята душа е някак ясно,

ще се завърна някога с дъжда.

И пак ще дишат звездно сътворени

желания безброй на любовта,

запушила от минало пробойни,

ще бди над всички моята звезда.

09.06.2020г.

Елица

Централно слънце...

Централно слънце…

Централно слънце грее в мен

и всичко със любов облива,

от мен е всеки озарен,

това ме прави най-щастлива.

Родена съм за да блестя –

една извечна моя роля,

а не във гнет да се топя

и да се давя във прибоя.

По стари древни правила,

за своята душа се борих,

но днес ти казвам – устоях,

една сълза за теб отроних.

Във трудностите се калих,

сега от мене блика сила,

на враговете си простих,

душата ми е пак звънлива.

А ти оставаш вътре в мен –

бездумен, тъмен, героичен,

а Той е равновесен ден

в двубоя ви все тъй епичен.

Аз пъзела ще наредя,

ще пренапиша синевата

и пак ще бъде Светлина

в Плеядите и на Земята.

03.04.2020г.

Елица

******