Извора на светлината...
Успокои се времето във
мен,
завързани са всички
бури,
на някъде духът ми устремен,
лети в небесното и пак
се чуди.
Припомням си забравени
следи,
мелодии на хиляди години
и моите усмихнати очи,
следящи ветровити
амплитуди.
Постигнах прошката и ще
мълча,
във къщичката малко ще
почивам,
а после ще се върна във
света
във който денонощно
преоткривам,
че всички сме частици от
мига,
от непонятното Вселенско
цяло,
а в нашата изгубена земя,
едно любимо слънце се е
спряло.
Препускаме със мъдрост и
финес,
отново сме неписани
герои,
научихме се да живеем в
Днес,
по стръмните космически
завои.
А най-накрая ли? Една
любов
ни слива с извора на
светлината,
след нас остава звезден
благослов
и живата вода на
тишината.
27.10.2019г.
Елица
