18.12.2016г.
NOTE: Вчера
– 17.12.2016г. с Жоро се разходихме до Русе. Отдавна не сме ходили така само
двамата. По принцип винаги сме с децата. Имахме задачи – да купим някой друг
коледен подарък. Отидохме с мъничката кола, като през цялото време на пътя ни
съпътстваха хубавите хитове по Радио 1. Паркирахме в една малка уличка в
центъра и се запътихме към Главната. Точно на излаза, в ляво на ъгъла се оказа,
че има пекарна – кафенце. Решихме да
влезем и да пийнем по едно сутрешно кафе, преди да започнем обиколката.
Влязохме и се озовахме в едно адски уютно и приятно местенце, каквото съм
виждала само по филмите. В малкото пространство единствената свободна маса бе
маса за двама, до сами вратата. Аз седнах, а Жоро отиде да поръча. Почувствах
се невероятно. На съседните масички, близо до нас бяха насядали хора и всеки се
занимаваше с нещо. Четворка жени си водеха женски разговори. Един мъж се
взираше в екрана на лаптопа си на бар плота пред витринното стъкло, точно зад
гърба ми. До нас двама чичковци пиеха сутрешното си кафе и обсъждаха футболни
мачове. От пекарната в заведението се носеха невероятни ухания. Приисква ти се
да изкупиш всичко, което се предлага. Спряхме се на кроасани с масло и лимец и
едни кексчета също с лимец и сладко от боровинки. На вкус бяха невероятни.
Седнахме с Жоро един срещу друг и се загледахме. В едни такива малки мигове
усещаш любовта и споделеността, дори без думи. В такива малки пространства, в
които хем си част от цялото, хем си в уединение. Замечтах се. Прийска ми се да
имам такова местенце. Местенце, в което да идват усмихнати и позитивни хора
всяка сутрин, да го усещат по домашному и уютно, където да вършат любимите си
занимания – някои да разговарят, други да похапват, трети да пият ароматно
кафе, четвърти да си щракат на лаптопа, а аз да наблюдавам усмихнатите им
доволни лица. И така да се случват поредица щастливи мигове, които да ме карат пак
и пак да усещам, че Земята е едно прекрасно място за живеене. Останахме в
кафенцето около 15 минути, но усещането за уют и светлина което ми създаде
онова пространство остана в душата ми през целия ден. А края на шопинг деня
приключи с намирането на декоративна закачалка HOPE,
каквато съм виждала в кабинета на една приятелка. Сега очаква да я окачим
в антрето и да ни посреща всеки ден, създавайки ни настроение и усещането, че
дома ни продължава да е едно вълшебно и сигурно място. А мечтите за Coffee shop…. Eeeeх,
дано някога някъде по някакъв начин се сбъднат. :)
Ели
