Огнище...

Огнище…

(Сбъднати в безвремие мечти)

Живея в подсъзнателно огнище,

на твойта вечно търсеща душа,

една надежда слънцето разнищва

и с нея ме орисва да летя.

Страхуваш се, но също си привлечен,

от моята невидима снага,

да бъдеш мой докрайно си обречен

в сегашно време и отвъд света.

Обичаш ме, но някак си не помниш

шептящите си клетви от съня

и оня миг, когато все се молиш

да бъда твоя също и в деня.

Жестоки правила над нас се реят,

каляват наште огнени души,

копнежите ни, знай, ще оцелеят

ще начертаят общите следи.

Далечен бряг накрая ще прегърне

нозете ни потъпкали смъртта,

една любов при нас ще се завърне,

пулсираща дълбоко във кръвта.

А после полет, вятър, много вечност,

забравените песни от преди,

една солена атомна безбрежност

и сбъднати в безвремие мечти.

31.07.2018г.

Елица

*****

Огнище...

Не е важно колко силно може да те обича един човек, а колко дълго... Има съществена разлика между бенгалския огън и огнището...

Общност

I believe in love/ Повярвай и ти във ФБ

NOTE: След толкова написани поеми знам само, че това което има най-голямо значение в живота е колко си обичал. Отдадената любов не може да се сравни с нищо друго в съществуването. Тя те прави пълноценен, завършен, осъществен. Любовта прояснява мислите. Дава ти криле, с които да обиколиш света. Споделя те на другите по неповторим и единствен начин. Земното притегляне отслабва, когато си влюбен. Всичко става цветно и възможно. Обръщайки се назад и поглеждайки извървения до тук път си давам сметка колко чудеса съм сътворила. И съм щастлива от резултатите. Земята се върти по-бързо. Звездите светят по-ярко. Слънцето ме топли по-силно. Огромното небе е уютна завивка за всички, които обичам. Знам колко съм мъничка, но вярвам че имам огромна сила. Използвам я най-вече, за да достига любовта ми до теб и до всички останали, които вървят по пътя. В едно пътуване най-вече към самите себе си.

31.01.2016г.

Елица