Замислена...
Замислена се скита
любовта,
по пътища от минало се
рее,
отворила нетленни
сетива,
безсмъртната си песен
тихо пее.
Разказва ни на сън за
пролетта,
за знаците родени във
безвремие,
а после светла с първата
зора,
потъва във космическо
забвение.
Понякога е строга и
боли,
ръцете и съшиват звездни
кръпки
и не една душа докрай
теши,
със нови и магични
стъпки.
Живее в най-дълбокото у
нас,
във костите ни влива
синевата,
оставаме във цветната и
власт
обгърнати докрай от
тишината.
Пази ключа към нейната
врата,
разказвай я във приказки
и песни
тя грее с трепет в твоята
душа
по пътищата огнено небесни.
13.08.2018г.
Елица
*****
