Изгряла...

Изгряла…

Вселената въздъхна с благодарност,

разроши с обич моите коси,

прегърна ме неистово в сакралност,

изпи щастливо звездните следи.

Изкачването беше много трудно,

години на вървеж и на борба,

а най-накрая някак светло-чудно,

аз пренаписах своята съдба.

И станах бяла, боже колко бяла,

засвети силно моята снага,

усетих се напълно оцеляла

в кармичната неистова игра.

Усмихнах се зелена във окръжност,

размахах силно перлени крила,

а скритата във мене тиха мъдрост,

докрай отвори всички сетива.

А хората видяха моя пламък,

повярваха в безкрайното небе,

духът ми тъй лъчист и нежно ярък,

изгря златисто в двете ми ръце.

30.06.2020г.

Елица

Приятели, благодаря ви сърдечно за подкрепата и поздравленията! Щастлива съм да споделя с Вас преживяването от 26.06.2020г. Безкрайно съм благодарна на кадровия орган за гласуваното доверие, за интересните въпроси и за това, че след 19 години упорит труд ме накараха да се усетя професионално оценена! Пожелавам на всички колеги да имат щастието да изпитат подобна емоция. Невероятно е!!! Реших да ви споделя радостта си както аз си мога - в стих. Започва нов период в моята професионална битийност. Вярвам, че ще е изпълнен с вдъхновение и позитивни резултати. Очакват ме нови предизвикателства, които ще ви споделя с радост. Сърдечни благодарности за подкрепата и много обич за Жоро - двамата сме непобедим тандем! Още веднъж сърдечни благодарности и на всички, които ми писаха и ми се обадиха, които се зарадваха за мен искрено и ми пожелаха успех в новото начинание! Ценя всеки от вас безкрайно и се радвам, че сте част от живота ми! Бъдете здрави и усмихнато лято на всички!:)

 

Eли

Различна…

Различна…

От малка храня птиците на сън,

разхождам се със тях по ред пътеки,

смехът им претопявам в светъл звън,

а той ме пази вятърна навеки.

Крилете си разпервам и летя,

във облаците скривам свойта нежност

и ледници понякога топя,

небрежно разпиляни във безбрежност.

Наричана съм слънце и звезда

и ангел от Божественото войнство,

във моята усмивка и гласа,

безброй мечти се сбъдват със достойнство.

Различна съм и мойта светлина,

лекува незарасналите рани,

аз прекосявам тихичко света,

по хиляди посоки разпиляни.

Една любов е моята съдба,

тя идва с мен от Пето измерение,

там ще се върна някога с дъжда,

с любимия в космично единение.

17.06.2020г.

Елица

Нечия...

Нечия…

                            на Жоро*

Открадвам си от скритата ти нежност

и я прибирам в джоба за късмет,

а после ред петаци в безметежност

аз пренареждам като в ням ответ

на твоя зов за истина и вечност,

измислени от нашите души,

които ме прегръщат във безбрежност

от скитащи към бъдното следи.

Обичам да съм нечия, безкрайно твоя,

свещица тиха в общото небе,

да се изгубвам бяла зад завоя

на твоето обичащо сърце.

И да сме двама там – насред земята

във източното вятърно поле,

с единствена посока – светлината

извираща от нашите ръце.

16.06.2020г.

Елица

Моята звезда…

Моята звезда…

Във мене спи един далечен спомен

за времето и вярата в мечти,

открадвам си от него шепа огън,

когато вътре много  заболи.

Прекрасната усмивка, вятър, нежност,

разходките в зелените треви

и споделени мигове от вечност

в която дишат моите очи.

Следите боси тичащи в безкрая,

разветите ми слънчеви коси,

забравена врата на път към Рая,

коситбата на чуждите вини.

Във джобче скриваш моята усмивка,

аз доловимо трепвам със криле,

родената сред приказки щастливка

е силно рамо в общото небе.

Аз зная, че това е наше място

там някъде накрая на света,

за моята душа е някак ясно,

ще се завърна някога с дъжда.

И пак ще дишат звездно сътворени

желания безброй на любовта,

запушила от минало пробойни,

ще бди над всички моята звезда.

09.06.2020г.

Елица

Безкрайността на свръхдушата…

Безкрайността на свръхдушата…

Вълшебна песен, път и сън

ме следват в пето измерение,

навред се носи нежен звън,

притихвам бяла в единение.

Крилете си разтварям пак,

целуват атомно просторите,

препуска моя светъл влак

и ускорява във завоите.

А добротата ми расте,

аз цялата съм вдъхновение

и сплитам своите ръце

в молитва тиха – откровение.

Дъждовни капки в мен трептят,

а слънце цветно ги изпива,

камбани вятърни шептят

и времето на изток спира.

Безкрайност слива във едно

половинки две на свръхдушата,

израства нашето стебло

в звук от кристал сред тишината.

02.06.2020г.

Елица

******