Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет надежда. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет надежда. Показване на всички публикации

вторник, 12 март 2024 г.

Илюзията смърт...

 

 


 

 

Илюзията смърт...

 

А може би смъртта ни е илюзия,

безмерно наказание, тъга,

за тез които в костите се взират,

и дирижират с егото света.

 

И зная мама тихо се пробуди,

в една далечна приказна страна,

отхвърлила насаждани заблуди

спокойна заживя като звезда.

 

Тъгува само в дните си за мене,

разбра коя съм ала след дъха,

и все брои забързаното време

лекуващо в снагата ми Гласа.

 

А аз пристъпвам бавно, наблюдавам,

разлиствам се през сълзи и през смях,

ранена много пъти - падам, ставам,

във тъмна бездна сам сама изгрях.

 

Необратимо е! Промяна славна

тече през паралелите в нощта,

меридианите са с роля Главна

доброто те ще пазят във света.

 

Тъй който вярва в свойта звездна сила

и все напред го води Любовта,

отново със изгубена роднина

ще се прегърне някога в дъжда,

 

защото Бог орисва нова Вечност

за старият изгубен Рай,

разковниче е думата Човечност,

тя пренаписва Земния безкрай.

 

09.03.2024г.

Елица Бояджиева

 

На мама с много обич*

Размисли по Задушница

 

You Just have a little faith!...

 

събота, 1 юли 2017 г.

Юлското слънце изгря....




Юлското слънце изгря!
Бъдете здрави и щастливи, приятели! Нека си пожелаем повече сбъднати вълшебни мечти и много поводи за радост и усмивки! <3
Поздрав от мен за всички Вас със снимката на изгрева тази сутрин при река Дунав до Тутракан!

Ели


*****


вторник, 13 септември 2016 г.

Просто…Бъдеще…



Просто…Бъдеще…

над покривите вятърна се губя
примамва ме в простора свобода
надеждата в сърцето ми лудува
блести със въздесъща светлина
една усмивка търся във небето
изпратена от твоята душа
познава я неистово сърцето
сред древните вселенски правила
отново съм висока и различна
небесен ангел с огнени крила
на мене никой никой не прилича
по цялата изстрадала земя
по облаците боса тичам
с косите си завързвам ветрове
неистово до смърт обичам
и пазя в мен вълшебни брегове
от миналото нося сила
от бъдещето звук и синева
живея в настоящето щастлива
като вълшебна птица пазеща света
върви след мен в избраната посока
крачи със вяра в нощи и във дни
ще стигнем до река дълбока
която пази нашите следи
а там ни чака вечна младост
вълшебен спомен къща и мечти
живота ни изпълнен с радост
магически отново ще трепти

13.09.2016г.
Елица