Кизомба...

*****

*****

.... и Ели(sa) под дъжда...

 *****

Мъдрите мъже и жени (по първи петли)...

Понякога , когато кажа "добре съм" ми се иска

някой да ме погледне в очите и да ми каже 

"кажи ми истината"! 

(мисъл и фотос от група „Всяка жена – една Вселена” във FB)

---

 

---

Мъдрите мъже и жени

(из „Мъжете са от Марс, жените от Венера”)

Мъжете обикновено не съзнават как внезапното им отдръпване и по-късното им завръщане се отразява на жените. С новото прозрение за влиянието на неговия цикъл на интимност върху жената мъжът може да признае значението на искреното слушане, когато тя говори. Той разбира и зачита нейната потребност да получи уверение, че той се интересува от нея и я обича.  Когато не чувства необходимост да се оттегли, мъдрият мъж отделя време за разговор, като сам пита партньорката си как се чувства.

Той започва да разбира собствените си цикли и я уверява, че след като се оттегли, отново ще се върне. Може да каже : „Трябва да остана сам за известно време, но след това ще отделим специално време само за нас двамата.” Или ако той започне да се отдръпва, докато тя говори, може да и каже : „Трябва ми известно време, за да помисля за това, и после можем отново да поговорим.”

Когато той се върне за да разговарят, тя може да се опита да разбере защо се е оттеглил. Ако той не е сигурен, както често се случва може да каже : „Не съм сигурен. Просто ми трябваше известно време, за да остана сам със себе си. Но нека продължим нашия разговор.”

Той започва да разбира по-добре нейната потребност  да бъде изслушана и че трябва да я слуша по-дълго време, когато не изпитва желание да се отдръпне. Освен това, той научава че изслушването му помага да осъзнае какво би искал да сподели с нея.

Когато започва разговор, мъдрата жена се научава да не настоява мъжът да говори, а го моли да я изслуша. По този начин натискът върху него изчезва. Тя се научава да се доверява и споделя чувствата си, без да изисква същото от него.

Тя вярва, че той постепенно ще и се довери, след като почувства нейното одобрение и я изслуша. Тя не го наказва, нито го преследва. Разбира, че понякога съкровените И чувства предизвикват желанието му да се оттегли, докато в други случаи (когато той се завръща) е напълно способен да я изслуша, когато му доверява интимната си същност. Тази мъдра жена не се предава, а продължава да изгражда отношенията си с търпение и обич, със знанието което малко жени притежават.

Джон Грей

---

***

Заключи къщата и ключ

Във джобовете скъта

Нарами раницата

А в нея хвърли хляб, душата

И мечтите си

Присви очи

За да прикрие страховете

Полегнали във празното

беззвучие

През рамо метна поглед

В нищото

Помахаха му сенки

От измислици

Усмихна им се тъжно

И загрижено

А после тръгна

С ветровете истини

Отдалечи се

Тя остана в тъмното

Разсърдено-изкормена

До корени

Ала не плачеше

Крепеше я надеждата

Че бреговете винаги

Се връщат при вълните си

Една звезда изпрати

Да му свети в нощите

А в дните да е

Зов

Или завръщане

И спря да чака

Взряна в коловозите

Дали те отразяват бъдеще

А  той вървя

Спокойно-съзидателен

Възвръщайки

Мира в сърцето си

На кръстопът написа

Думите „Обичам те”

А после ги дари

На птиците

Във топъл ден

Закотвен в календара

Завърна се

Със старата усмивка

Прегърна я

А тя го допрочете

В историята им

От радост и горчивка

29.04.2013г.

@Eli

---

***

Един СледПразничен Послепис...

P.S.  Давай! Възползвай се от шанса.

 Понякога трябва да се довериш на тихия шепот

 на вътрешния си глас. Не винаги специалистите

 знаят правилния отговор.

 Според законите на аеродинамиката земната пчела

 на може да лети. Но предполагам, че никой

 не си е направил труда да И го каже.

 Не спирай да летиш!

Обичам те,

                        Мама

Тактуваме в забързаното ежедневие... Подобно добре смазани часовникови механизми. Идват празниците. Беше време, когато се вълнувахме. Сега просто Ги дишаме... С мъничко поуморените си сърца... Заради количеството извървяни стъпки... Вероятно... Или... А с годините виното е станало по-тежко... Пламенните желания по-трудно изпълними, когато ни обгърне топлия мрак и само звездите се отразят върху телата ни... сгушени в собствените лодки... Сънят ни поглъща в равномерен ритъм и претопява желанията... Превръща ги в дъжд зад прозореца, в нападали листа по пътечката в градината, в черно-бяла стара снимка на познато-непознати лица, незакачена на стената... А тъй неистов е копнежа да полетиш... Повярвай ми – случва се... В неочакваните моменти... Не на празник, не в делник, а там – в интервалите на мълчание, докато очите попиват реалността... Танцуват я, изяждат я, оцветяват я от черно-бяла в      цвят – Дъга, страдат я, Обичат я, чакат я, дописват я иии.... Може би наистина имаме нужда от камбана на входната врата... За да спираме да летим... Понякога...Зад стените на единствената ни крепост... Мисля си за тази неизречена избраност на изолация и невидими граници... Хубаво е... Усмихвам се при мисълта, че по това винаги ще приличам на Нея... Пак се спуснах по коридора на Тъгата... Стоп... Просто празникът отмина... Фанфарите свириха кратко, кротко и достатъчно, а после заглъхнаха, прегърнали дъждовните облаци... А накрая – Пробуждане и на екрана Джон Картър извън понятието за земна пчела, мечти за други светове, кафе, книги, работа...
В търсене на Амония Авеню...   

07.04.2013г.

@Eli

 

И една благодарност за бате Йович

и

Точния музикален поздрав (!)

:)