Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет вглъбяване. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вглъбяване. Показване на всички публикации

четвъртък, 17 юли 2014 г.

Мълчание...





Едгар Ли Мастърс

МЪЛЧАНИЕ

Познах мълчанието на звездите и морето,
мълчанието на притихналия град,
мълчанието на мъжа и на жената,
на болните мълчанието,
когато погледа им в стаята блуждае.
И питам : за какви дълбочини са нужни думи?
Животното изпъшква само,
когато смърт връхлита неговата рожба.
И ние сме безгласни в присъствието на реалността –
не можем да говорим.
Едно момченце пита стария войник,
поседнал пред бакалницата :
„Как изгуби своя крак?”
А старият войник мълчи
и мислите му скитат надалече,
за да не се завърнат в Гетисбърг.
След малко хрумва му да бъде шеговит
и казва : „Отхапа ми го мечка.”
Момченцето се чуди, а старият войник,
ням и безсилен, отново преживява
светкавичните изстрели на пушките и на оръдията
грамотевичния тласък,
и виковете на убитите,
и вижда себе си безчувствен на земята,
и лекарите и ножовете,
и болничните дълги дни.
Но ако можеше той всичко да опише,
би бил художник.
Художник ако бе, за други по-дълбоки рани
не би намерил думи.
Познавам и мълчанието на великата омраза,
мълчанието на великата любов,
мълчанието на отровено приятелство,
мълчанието на душевния прелом,
когато твоята душа, след страшните терзания,
с видения, неизразими с думи,
навлиза в по-високи сфери на живота.
А има и мълчание на поражението.
Мълчанието на осъден без вина.
Мълчанието на умиращия, който впива
внезапно пръстите си в твоята ръка.
Мълчанието на бащата и сина,
когато за живота си бащата
не може да намери обяснение.

Мълчание между съпрузи.
Мълчание на неуспелите.
Огромното мълчание, което слиза
над разорени нации и над водачи развенчани.
Или мълчанието в оня миг, когато Линкълн
си спомня бедността на младостта си.
След Ватерло
на Наполен мълчанието.
На Жана дАрк –
която промълви през пламъците „В името Христово”
и цялата си мъка и надежда разкри с две думи.
Или на старостта мълчанието –
премного мъдра, за да може да говори,
така че да я разберат онези,
които са пред прага на живота.

А има и мълчание на мъртвите.
Щом ние живите не можем да говорим
за най-дълбоките си мисли и вълнения,
защо се чудите, че мъртвите
не казват нищо за смъртта?
Мълчанието им ще бъде разгадано
едва когато приближим до тях.






 

 *****


понеделник, 19 ноември 2012 г.

После....






****
(после)

винаги е непонятно
някак си
тъга когато счупи
звук по пътя ти
а тялото (И) – късове от истина
се пръснат хаотично
по отвесното

поспира  времето
заспива на разсъмване
и всяка вероятност
за създаване
остава в после
без заслушване

две стъпки
две ръце
и три възможности
се скриват зад вратата  (ти)
със надпис “Минало”
събличаш дрехите
със вкус на лято
косите си разплиташ
на сбогуване

не търсиш вече
вярната посока
защото знаеш
всичко е измислено
в безкрайното наречено
Високо
душата е във цвят
избистрено

желанието
скътано във шепи
ще изтанцува с теб
едно безвремие
а после ще те върне
на Земята
за да погледнеш Някого
с доверие

11.10.2012г.
@Eli

 

*****