Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет вкъщи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вкъщи. Показване на всички публикации

вторник, 22 ноември 2016 г.

Оцеляла...




снимка
Всяка жена – Една вселена




Оцеляла…

надеждите се сбират вътре в мен
трептят във синьо в ритъм със сърцето
в следобеда на есенния ден
душата ми се скита във небето

събирам в мене радост и тъга
обличам се в мечтаност и утеха
със мислите рисувам си дъга
от седем цвята – символ на успеха

превръщам се във птица и летя
чертая траектории по листи
със тиха светлина блестя
сред мислите си вятърно лъчисти

накрая се прибирам у дома
събрала в себе си безкрайна вяра
във моята сребриста тишина
изписвам на стената „оцеляла“

22.11.2016г.
Елица


понеделник, 18 януари 2016 г.

Белота...




NOTE: Белота пак покри североизтока. Наложи се да си остана вкъщи. Обичам това време от годината. Близо до личния ми празник. Тогава се случват такива извънредни ситуации, при които не ти остава нищо друго освен да се сгушиш в леглото с интересна книга, докато на нощното ти шкафче дими чашата с жасминовия чай с мед. Уют, спокойствие и бяла нежност се разстилат по капилярите. Наваксваш миговете насаме със себе си, докато навън кротко се сипе януарския сняг. Обичта те съпътства и сгрява сърцето ти, докато огънят в печката тихо тлее и ти разказва приказки. В такива мигове съм принцеса, и лешникотрошачка и оловен войник. Оставям палтото си сгушено на закачалката в коридора. Пускам любимата си музика и си мисля за бъдещето. В него виждам китара и път. И снежни човеци. Усмихнати, защото са сбъднали мечтите ми. Просто е. Само трябва да бъдат преодолени преспите сняг. Същите онези преспи, които днес виждам зад прозореца си. Скоро не съм палила белия фенер, който оставих на прозореца. Но, днес ще го запаля. Време е светлинката ми да заблести в студените януарски нощи, за да сочи посоката. Единствената възможна посока...

18.01.2016г.
Ели

петък, 6 ноември 2015 г.

После...






Беше ноемврийска вечер. Тъмно. Уютно вкъщи. Топлината от запалената печка беше заляла стаята. Седяхме си и гледахме поредния епизод на някакъв сериал. Героинята изпадна в кома. Влюбения съпруг стоеше до леглото И в болницата и И четеше поезия. Попитах моя любим мъж дали ако на мен ми се случи нещо подобно ще ми чете... Той не отговори. Отиде и донесе "Ешафод" на Ивайло. Беше отгърнал на Perche Ti Amo и само пророни - "Ще ти прочета ето това..." После... После аз се разплаках и отново благодарих на Вселената, че имам в този свят любов голяма колкото безкрая(!)*

06.11.2015
@Eli



*****