NOTE:Време
ми е за пълен напред. Някои уроци се научават по трудния начин, но все пак се
научават. В момента, в който осъзнаеш, че всъщност нямаш нужда от определени случвания,
определени места и определени хора в живота си, изведнъж у теб се настанява
чувството на освободеност и синева. Днес ми е такъв ден. На морално-психическо
освобождаване. Счупих си собствените окови и смятам да летя необезпокоявана. Усещането
за самодостатъчност се настанява трайно. Уморено ми е, защото заради
пълнолунието не можах да спя спокойно. Вълчото у мен се обажда, но се научих да
го натискам и да не му давам да проронва и гък. Всичко е въпрос на добре
премерени и навременни действия. Чаках достатъчно. Вратата хлопна, а ключа след
като го превъртях го скрих на място, за което само аз знам. Няма да го извадя
никога повече. И ми е добре от взетото решение. И това е част от силата ми.
Винаги да отстоявам себе си. Няма да спра да обичам, но тази любов вече ще я
споделя само с тези, които ми отвръщат с любов. А те не са малко.За грешките ми от миналото място в живота ми
повече няма. Пишех писма на вятъра. Но мисля, че написах последното тази нощ.
Вече нямам потребност от това. Имам потребност от други неща. И ще се
съсредоточа над тях. И някак си ми е все едно кой се взира по стъпките ми. Те
затова са стъпки. Омръзна ми да наблюдавам хора, които не се променят.
Парадират с някакви идеали, а всъщност сами не осъзнават колко са смешни и ...
жалки. Когато дойде време за летенето, доста от тях ще останат на Земята.
Просто не са дорасли за далечните светове. Просто не са... наши. И така. Тази
нощ смятам да се наспя и повече да не се заглеждам в хисторито. Нямам нужда от
това. Нещо у мен умря. Но в същото време днес се роди и нещо ново. Празнините
се запълват незабавно. Странно колко е вярно това. Просто за вбъдеще няма да си
позволя да бъда дълго изгубена. Просто вече повече обичам себе си. Това е.
Просто, ясно и точно. И няма да има продължение или пък реабилитация. За мое добро.
