Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет Понякога. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Понякога. Показване на всички публикации

вторник, 9 август 2022 г.

Понякога, но всъщност често...

 

 


 

 

Понякога, но всъщност често…

 

Понякога е трудно да обичаш,

понякога пък много лесно,

до болка и без път да го отричаш,

да го летиш измислено отвесно.

 

Понякога, но всъщност често

за обичта табу е да говориш,

прошепваш името му все небесно

и бързаш във нощта да му отвориш.

 

Понякога мечти сънуваш,

а в тях е скрита неговата цялост,

от невъзможност тиха се вълнуваш

и бавничко вървиш към зрялост.

 

Понякога малините лудуват,

напомнят за усмивката му нежна,

от минало момчета те сънуват,

напомняйки, че още си безбрежна.

 

Понякога пианото немее

и спомените те прегръщат в шепи,

една приятелка със теб се смее

на извървяни пътища нелеки.

 

Понякога си сила уязвима,

и светлата надежда в редовете,

Обичам те, бъди щастлива,

досбъднати ще бъдем с ветровете.

 

09.08.2022г.

Елица

 

На Нора

вторник, 1 септември 2020 г.

Понякога...






Понякога...

Понякога съм сбъдната мечта
по твоите щастливи коловози,
а друг път съм красивата трева,
в която виждаш звездни еднорози.

Понякога съм огън и вода,
една щастлива вечност от безкрая,
и всички нарушени правила
от мен и теб – защитници на Рая.

Понякога съм твоя странен сън
във който скиташ бос и много малък
и някакъв далечен светъл звън,
последния ти тъй предречен залък.

Понякога съм мила и добра,
а друг път съм бушуваща и пряма,
разпервам свойте вятърни крила
и пак към теб се втурвам като хала.

Понякога съм цялата любов
и тихичко във костите ти пея,
а пътя ми измислен и суров,
ми шепне, че във теб ще оцелея.

Понякога, но всъщност  всеки ден
към теб ръце протягам и немея
единствено от мен си озарен,
а тайничко за тебе аз копнея.

Понякога умирам от тъга,
а с утрото се будя като птица,
във моята усмивка и гласа
се скрива твойта питаща зеница.

Понякога следите се топят
и всички светове се разкрояват,
във джоба скрий частица от небе –
тъй смелите във битка оцеляват.

26.01.2020г.
Елица

вторник, 26 септември 2017 г.

Понякога...




Понякога…

Понякога политаме бездумно,
а друг път със разрошени крила,
средата търсим винаги разумно,
по строгите наземни правила.

Ехтят във нас забравените думи,
сънуваме далечни светове,
във тази пропаст няма помежду ни,
ни свързват пак щастливи ветрове.

Като звезда във сънища се вричам
на твоята изстрадала душа,
докрайно и в безвремие обичам,
един копнеж за вечна светлина.

И знам ще се погубят страховете,
в една красива есенна зора,
отново ще достигнем бреговете,
на нашата магическа страна.

26.09.2017г.
Елица



*****

вторник, 20 юни 2017 г.

Понякога...




снимка
Тайната на живота във ФБ




Понякога…

Понякога ужасно ме боли
и искам да мълча и да ме няма,
да бъда птица в родни небеса,
от вятъра единствено разбрана.

В такива мигове те търся и крещя,
във мислите си безутешна скитам,
подобно свещ от восък се топя,
и минало със бъдеще преплитам.

Не си при мен, далече си уви,
да си пазител, знам, е страшно бреме,
преглътнати са всичките вини,
ний следваме изтичащото време.

Една любов в дълбокото гори,
душите ни преплита белостенни
и знам че някой ден ще полети,
досбъдвайки мечтите съкровени.

Ще извървим съдбата си докрай,
по-силни ще излезем сред звездите,
ще се завърнем в слънчевия Рай,
открили във безкрайното следите.

14.06.2017г.
Елица


*****

понеделник, 15 май 2017 г.

Понякога….





Понякога….

понякога ме стяга и боли
усещам те във своето дълбоко
душата ми неистово шепти
полита като птица на високо

в такива мигове крещя без глас
и искам да докосна твойте длани
изпаднала в безвестната ти власт
разумните ми мисли са приспани

забивам се в забравените дни
и раните започват да пулсират
една любов ужасно ме гори
сълзите във сърцето ми не спират

трасирам във космична полоса
след теб препускам бясно в дъждовете
опитвам се докрай да защитя
завета ни да браним световете

ужасна липса срязва моя бряг
начупва ме на хиляди парчета
а твоя глас от слънцето огрят
е вярата ми в минало отнета

накрая се събирам и мълча
по облаците обич ти изпращам
във сънищата тихо се топя
а с утрото пак звездна се прераждам

и все ще чакам твоята душа
наскитана докрай да ме намери
и в цветна споделена тишина
в безкрая да напишем „Оцелели“

15.05.2017г.
Елица            



*****