Минорно…
на Жоро
Минорно капят зимните капчуци,
сълзите им се стичат във пръстта,
на къщата замръзнали олуци,
разказват приказка за любовта.
Прегръща ме сърцето ти от ляво,
завива ме със свойта топлина,
а времето отново е поспряло,
разпръснало гласа си в синева.
Мълча във теб и тихичко се взирам
в очите ти – затоплен шоколад,
посоката във тях аз пак намирам,
застигната от северния хлад.
Откри ме любовта и е спокойно
във моята изстрадала душа,
следите ти към мене животворно,
се вливат в мислите ми и кръвта.
Изминали са деветнадесет години,
но все така немирна аз горя,
в безбройни мигове докрай щастливи,
във нощите и в дните се топя.
Късметът ми във тебе се оглежда
и вечно пази моята звезда,
накрая знам аз всичко се нарежда -
търпението ражда чудеса.
26.02.2019г.
Елица
*****
