Вечността помежду ни...
У мене трепкат твоите следи,
оставени във нощите красиви,
когато с мисли ме рисуваш ти,
когато сме неистово щастливи.
Пресрещаме се в другия ни свят,
вълшебен лунно някак си възможен
и в неговия звезден необят
е твоя страх докрайно уталожен.
Танцувам с теб по стръмни върхове,
споделям ти безброй събрани тайни,
сподирят ни смълчани ветрове,
по пътища в небесното потайни.
От теб си вземам сила и любов,
отнасям я във дните си безкрайни,
а тихия божествен благослов
мечтите ми досбъдва всеотдайни.
И ти оставаш клетвен епилог,
на моята душа калена в бури,
сакралност и надземен аналог
на вечността стаена помежду ни.
20.08.2018г.
Елица
