When I Look At You....

Music waterfalls....

* * * * *

Песен днес ще ти изпея....

За любов и за разлъка....

За това аз как живея....

И каква е мойта мъка....

Обич имах лекокрила....

Силна бе като земята....

В шепите си радост скрила....

Весела като тревата....

После Той дойде с дъгата....

И прошепна нежни думи....

С  дъх разпръсна тишината....

Близост пламна помежду ни....

Аз сърцето си му дадох....

Той ме претвори във птица....

Ала после в синевата....

Се стопи като звездица....

И сега се лутам няма....

Като призрачна невеста....

Сянката му где се дяна....

Ден след ден съм по-злочеста....

Вярвам че сърцето с песен....

От тъгата си лекувам....

И ще дойде ден чудесен....

Волна пак аз да лудувам....

А магията съдбовна....

В сънищата ще заключа....

И на свързаност духовна....

Тайната у мен ще случа....

2012’

Eлица

*****

The Wеаkness In Me....

Music waterfalls....

* * * * *

Слабост ли е….

Или е вълшебство….

Родено сред красивите звезди….

Избирам Теб….

Избирам Него….

Избирам Себе си….

И всичко Наше….

В едно разтърсващо Обичане….

Трудно е….

Нали….

Разкъсващо….

Болезнено за вричане….

Но тъй вълнуващо прекрасно….

Като невидима

въздушна граница….

Между Преди и Бъдеще….

И така….

До час последен….

И до синьото…

Където пак се сливаме….

А всичко се подрежда….

От самосебе си….

Свободни електрони (сме)….

Във танц прегърнати….

Оставам в Теб….

Оставаш в Мене….

Оставаме сред вятъра….

Сред който

Е само Любовта ни

от значение….

И може би

Това, че се намерихме….

2012’

Елица

*****

She is my sin....

Music waterfalls....

Тя е твоя грях…

 

Тя е грешна, малка, уязвима,

невярваща на никой във света,

единствено във тебе ще умира,

а после ще се ражда със дъжда.

Страстта у нея само ти разпалваш,

събличаш я с въздушен пирует,

в кръвта и като пламък се стопяваш,

душата и завихряш във дует.

От твоя порив устните и парят,

а в тялото и раждат се вълни,

потъваш в грях, вратите се затварят,

по-силно слънцето за теб блести.

А тя остава в себе си вглъбена,

безмълвно пак се сляхте във зори,

разбра ли ти – за Тебе е родена,

едно желание във минали мъгли.

Люби я нежно, в пепел и се вричай,

мълчи в съня и, в утрото шепти,

без да очакваш нищо Я Обичай,

досбъдвайки вълшебните мечти.

02.2012’

Eлица

*****

NOTE: Връщам се към тези позатрупани с прах архиви. Записах черновите отдавна, още след регистрацията на блог-а през 2012-та.  През 2011-та и 2012-та излязоха много стихове. Част от тях са в music river, но това което остана непубликувано тогава, ще го излея тук за да бъде прочетено, а накрая се надявам водите да се успокоят трайно, да притихна и да си отида… Не мога и не искам да живея по този начин. На моменти ми е много тежко и тягостно. Искам дълбокото космическо минало да остане зад гърба ми. Да живея пълноценно в настоящето и да имам изпълнено с щастливости бъдеще. Обичам стихопотока, но все още не мога да разгадая неговата скрита цел. Просто следвам ритъма, трансформирам вибрациите в думи и … грея. А топлинката – дано достига своя адресат и го прави по-добър и пълноценен в дните.

Ели