Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет римуваници. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет римуваници. Показване на всички публикации

петък, 28 юли 2017 г.

Работно...




*****

топло слънце в мене грее
вятър тихичко се смее
бавно аз напред напредвам
звездната посока следвам

птиците ми пеят песни
трелите им са чудесни
моята душа лети
и раздиплена блести

аз се трудя неуморно
действам само добротворно
виждам твоите следи
в тях сърцето ти шепти

с обич в равнината бягам
и за среща аз се стягам
ти ще дойдеш отдалече
чакането свършва вече

работата ни зове
тук под източно небе
ще открием всички тайни
сред дъбравите омайни

Ели :)

NOTE: Бях забравила какво значи да се омаеш от бачкане. Днес имаше спринт по едни наказателни мотиви, а сега се трудя над сделките на съдията по вписванията. Скоро май няма да си тръгна, казах аз в 17.56 часа. Дано само не ме застигне някой як дъжд, че малко ме е страх да карам в бури. Вярвам, че ще изпълня графика и на 14.08. ще подема почивката подобаващо, без притеснения че нещо е останало недонаписано. Поне си имам невидима подкрепа. Това е най-важно! Вярата укрепва, а с това нараства и вълшебната ми сила.

Ели 


*****


неделя, 30 октомври 2016 г.

Под чертата...




_______________________________
Малък лъч съм светлина
Ти във мен се отразяваш
В есенната тишина
Пак смълчан ме пресъздаваш
Боса стъпвам сред листа
Мислите ми греят нежно
Зад заключена врата
Е сърцето ми копнежно
Чак на пролет ти ела
В моите земи далечни
В утринната синева
Стъпките ни ще са вечни...

30.10.2016г.
Елица


                             *****


четвъртък, 12 май 2016 г.

Следработно...






Следработно…

Птиците се смеят във простора
вятърът ми шепне до капчук
вглеждам се в забързаните хора
радостно е още да съм тук.

Пали ме неистово съдбата
като влак годините летят
зная ще достигна свободата
щом мечтите още ме зовът.

Времето е спряло вътре в мене
то остана на една скала
песен нежна водопад ми пее
в неговите капки се теша.

Пак се скитам със нозете боси
и сънувам Вечната любов
после завъртяна във въпроси
следвам пътя стар ала и нов.

Знай ще съм висока и дълбока
с разпилени изгревни коси
в моята усмивка синеока
твоето сърце ще се стопи.

Но сега отлитам надалече
в тази тъй красива равнина
за почивка време ми е вече
сред лъчиста звездна тишина.

12.05.2016г.
Елица

NOTE: (Стига съм работила, тя работата край няма, но все някога ще я изработя, знам си аз…:))))))