Звездна приказка…
Във морската вода
потапям длани,
а после с тях рисувам
по брега
чертая чувства в
минало приспани,
погълната безкрайно от
мига.
До мене си и боси пак
копнеем,
магичния си път да
извървим,
на стари грешки
тихичко се смеем,
забравените клетви си
мълвим.
Потъваш във очите ми красиви,
посяваш в тях от
нашта светлина,
а после пак
прегърнато щастливи,
се стрелваме далеч
сред тишина.
Прелитаме над хребети
и жито,
затъваме в дълбоки
снегове
и всичко някак е от
страст пропито,
сподирят ни звънливи
ветрове.
А къщата ни малка на
скалата,
просветва сред
небесна синева,
във нея няма сила
тъмнината,
достигаме я с етерни
крила.
До утрото оставаме
във нея,
преплетени неистово,
с любов,
а аз притихвам цялата
и грея
под твоя нескончаем
благослов.
Шептиш ми песни,
влюбено се скиташ,
по моята изстрадала
душа,
надеждите и вярата си
вплиташ,
във моята усмивка и
дъха.
А слънцето когато
заговори,
стопява мойта атомна
снага,
отивам си по хиляди
завои,
погълната изцяло от
деня.
Тъй всяка нощ сред
облаци живеем,
танцуваме с
вълшебните звезди
и знай, че с теб в
единство ще се слеем,
досбъдвайки редица от
мечти.
17.07.2018г.
Елица
*****
