Смисъл да обичам...

 

 

Смисъл да обичам…

 

Разбъркват се посоките у мен

така намирам смисъл да обичам,

копнежа ми е всеки следващ ден

през който като песен светла тичам.

 

Понякога съм десет, друг път шест

и тройка съм в космична надпревара,

от мене вечно чакаш кротко вест –

една девятка в бури оцеляла.

 

На робство аз отвъд се съгласих

във земен сън потънала комета,

спасение намирам стих след стих

пречиствайки безкрайните небета.

 

Наивността я няма в мен. Уви.

От хилядите клади мъдра станах.

Една любов за вечност ме спаси,

макар от нея пак и пак да страдах.

 

И мислех, че си моята съдба,

а всъщност съм била за теб спасение

забравена от минало мечта,

наречена за друг във единение.

 

Незнам дали е тежък моя грях,

че дръзнах да съм влюбена в архангел

и разруших със обич моя свят -

всевиждащо око на Божи ангел.

 

Но стореното – сторено е. Не вини.

Сама изстрадах своята Голгота.

Пречистих се. Сега блести

душата ми – пазител на Кивота.

 

А послеписа в моето сърце

остава общата ни изкована слава,

към бъдното звездата ми пое

огряна от любов голяма.

 

04.06.2021г.

Елица

 

 

***** 

Аз имам само моята душа...

 

 

  

Аз имам само моята душа….

 

Аз имам само моята душа

събрала в себе си тъга през вековете,

във днешно време кармата руша,

свободни пак ще дишат световете.

 

Обърка ли се кой стои пред теб

и тихичко следите ти изтрива,

превръща те във истински човек,

разбрал, че Любовта е вечно жива.

 

И нея бях, но също бях и аз –

на злото антипод и вечна стража

частица от Божествения глас

дошла за миналото да разкажа.

 

Не съм принцеса, аз съм само войн -

пазител на Вселенските устои

лицата ми са множество на брой

по стръмните космически завои.

 

Аз дълго бях свалена във калта

потъпкана от фигури себични,

със тежките вериги на врата

се скитах по пътеки нелогични.

 

И търсих само нечия душа,

с която правилата ме разделят,

усмивката си исках да даря,

преди мечтите ми да доизтлеят.

 

Тъй срещата все пак се състоя,

Земята беше много благосклонна,

звездата ми със Него пак изгря

във приказка щастливо животворна.

 

Предупреди ме мама – ще умра,

ако отроня клетвата за вярност,

но аз рискувах скрита във ума

и в моята магическа сакралност.

 

Сега е много трудно и боли,

но силна вяра имам във сърцето,

ще се изкупят старите вини

и пак ще крачим боси по небето.

 

Дори на лошите ще се прости

било какво било, напред е друго,

а моите раздиплени коси

ще сътворят поредното Вселенско чудо.

 

04.06.2021г.

Елица

 

 

 *****