Точно в пет…
Насън ме гониш някъде в полето,
поднасяш ми глухарчета в дъжда,
събираш в мен земята и небето,
обичаш ме дори и да мълча.
Косите ми пристягаш със усмивка,
обличаш ме във рокля на цветя,
понякога съм сладостна горчивка,
а друг път разпилявам самота.
Със облаци снагата ми завиваш,
надяваш ми ефирните крила,
а после вътре в мене колидираш,
погълнал мойта звездна красота.
Танцуваме до вятърни потоци
и пикници си правим сред мъгла,
една надежда времето ни носи,
че някак ще пребъдем във света.
И точно в пет посрещаме зората,
ръцете си преплели на брега,
бездумно ни стопява синевата
до сетните акорди на деня.
18.05.2018г.
Елица
*****
