За някога…
Да се довлюбим двамата със теб
бездумно да разпаля аз кръвта ти,
да се усетиш истински човек,
посока да е винаги духа ми.
Във някаква измислена страна
за дълго да сме приказни герои,
прогонен да е някъде страха,
по старите космически завои.
Ще ти разказвам приказки безчет,
ще кърпя овехтелите ти ризи
и двамата ще чакаме ответ,
от бъдните ни слънчеви ескизи.
Аз пак ще съм прозрачна светлина –
единствената вятърна любима,
която ходи боса по трева,
прегърнала душата си ранима.
На Три ще скачам с тебе от скала,
телата си ще сливаме в зората,
със моята усмивка и гласа,
ще ти нашепва вечно тишината.
И къща на брега ще построим,
сърцата си във нея ще запазим,
един във друг със теб ще се вклиним
сред водните копнеещи талази.
Ще бъде съвършено, като в стих
досбъднати ще бъдем под звездите,
най-важното е туй, че те открих
в една любов родена от мечтите.
14.10.2019г.
Елица
*****
