Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет тъгата. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тъгата. Показване на всички публикации

понеделник, 16 юли 2018 г.

Експресно...





Експресно…

Една любов експресно в мен се взира
от сините безкрайни дълбини
и пътя към душата ми намира,
в магичните вселенски висини.

Преследва ме свободна горда птица,
със мен танцува танци до зори,
превръща ме във атомна частица,
сред моите усмихнати следи.

Щастлива съм. Без никакъв остатък,
мечтите ми се сбъдват като стон
и продължавам пътя си нататък
със неговия ритъм във синхрон.

А той орел е – вятърно бездумен,
разперил най-големите криле,
във неговият полет някак чуден,
се скрива мойто влюбено сърце.

Така вървим отдавна сътворени –
два полюса на вечна светлина,
един със друг докрай осъществени,
в космичната красива тишина.

16.07.2018г.
Елица


*****

понеделник, 4 декември 2017 г.

Трудния ми път...






Трудния ми път…

                           на мама

Към детството ми водят две следи
и две очи които ме обичат,
запазила съм всичко от преди,
по огнен начин спомените тичат.

Една любима майчина ръка,
преплела пръсти с моята сакралност
и всички нарушени правила,
с младежката магическа омайност.

Прекрасен глас останал вътре в мен,
нашепващ в полунощите нетраен
и ведра песен в идващия ден,
мистичен звън в душата ми безкраен.

Аз все така в смълчаното горя
и вярвам че при мен ще се завърнеш,
в небесното невидима блестя,
и знам че пак с любов ще ме прегърнеш.

Ще ме запази трудния ми път,
по-силна ще изляза най-накрая,
ще скитам пак аз волна по брега,
със който свързвам мислите за Рая.

А ти ще бъдеш моя светлина,
компасът ми изпълнен със надежда,
до тебе пак аз знам че ще вървя,
душите ни в едно ще се процеждат.

04.12.2017г.
Елица


четвъртък, 23 март 2017 г.

Не може да изчезне обичта...





Не може да изчезне обичта...

понякога тежиш у мен
и болката ми тихо резонираш
а после се понасяш устремен
във свойта полоса се трансформираш

в такива мигове без глас валя
превръщам се във езерна нетрайност
опитвам се с копнеж да сътворя
от руините вятърна безкрайност

измъчват ме погубените дни
сред мислите за родните простори
и споменът за звездното преди
по пътя който в мене се отвори

зове те с трепет моята душа
и светла във далечното се рее
войникът в мене спазва правила
и знае че във теб ще оцелее

не може да изчезне обичта
тя свързва наште огнени посоки
ще възроди от пепел вечността
заключена в очите ми дълбоки

23.03.2017г.
Елица




*****

неделя, 25 декември 2016 г.

Една звезда...





Една звезда...
                                  на мама

Една звезда в небесното блести
И стъпките ми тихо отброява
А в моите изгарящи сълзи
Тъгата ми по теб не намалява.

Поредна Коледа те няма тук
Прегърната от ветровете скиташ
На времето и датите напук
Ти двата свята устремно преплиташ.

Усещам те във пламък от свещта
Във глътка вино в залъка от хляба
Немирната ти огнена душа
Е все тъй истинска и вечно млада.

И пак ни свързва тихо обичта
Онази вяра вътре във сърцето
Аз знам ще се завърне радостта
Усмивката ти – спомен край морето

Ще съхраним щастливите мечти
Досбъднати във родните полета
Една надежда волна ще лети
Като вълшебна слънчева комета

Посоката ще бъде пак любов
Създадена от крехките ти длани
Във вечния космичен благослов
Следите ни в едно ще са събрани

25.12.2016г.
Елица

сряда, 13 юли 2016 г.

Вятърна за вечност аз горя…



снимка
страничка Душа във ФБ




Вятърна за вечност аз горя…

тихо бие моето сърце
пак звездите с трепет омагьосва
шепне ми безкрайното поле
струни във душата ми докосва
а Земята още се върти
в стъпките ми пее тишината
моята мечта блести
знае че ще сбъдне светлината
тягостното минало боли
и очите ми с тъга изпълва
истината знай ще ни спаси
празнините времето попълва
боса пак ще тичам по брега
после ще летя в простора
вятърна за вечност аз горя
там от ляво скрита до завоя
чакам те под синьото небе
всички знаци в шепите си скрила
моя глас безспир ще те зове
в приказка посоката открила

13.07.2016г.
Елица