Щастливи четирима...

 

 

 

Щастливи четирима….

 

Измина пак поредната година

Борис шестнайсет вече навъртя,

и все така щастливи четирима,

ний тихо пренаписваме света.

 

Лекуват с обич трите ми момчета,

тъгата скрита в моите очи,

показват ми отново ред небета,

помагат ми да пея със лъчи.

 

Споделяме пътувания, радост,

понякога с досада ме корят,

те извор са на вечната ми младост,

в душата ми замислени блестят.

 

Строят мостове в земната реалност,

Борис е богатира, Дани – стълб,

понякога единствено в сакралност,

разбират, че ни свързва дълъг път.

 

А аз съм майка, но и войн пазител,

преборила заплахи, страхове,

семейството ни – вятърен вестител,

разгръща нови светли брегове.

 

На верните приятели –дузина,

с душите си ний все благодарим,

остава обичта ни неделима,

със нея този свят ще съхраним.

 

06.08.2024г.

Елица

 

 ***

 

Родена съм жена...

 

 

 

Родена съм жена…

 

Разбра ли колко много светлина

от мойта същност капе в безметежност?

Щастлива съм. Родена съм жена

и Бог ме е дарил със много нежност.

 

Във нощите небесното е дом

на моята душа все тъй ранима,

а в дните съм вълшебен полутон,

единствена в сърцето ти любима.

 

Пресрещаш ме наяве и в съня,

със мен преодоляваш всяка болка,

откликваш ми когато те зова,

в поредна междузвездна обиколка.

 

Обичана съм пламенно от теб,

ти все така си моя верен пристан,

със теб израснах истински човек -

дърво и корен в битките пречистен.

 

А вечността е нашата съдба,

тъй още от Орфеевото време,

ще се завърнат нашите крила,

а общата ни песен ще се лее.

 

08.03.2021г.

Елица

 

Честит празник на всички приятелки жени!

Бъдете здрави, много щастливи с любимите хора,

сбъдвайте смело вълшебни мечти и правете този свят

все по-красив със своята нежност, любов, съпричастност,

толерантност, непоколебима вяра в доброто и в бъдното!

 

Ели

 

*****

На Единайсет...

Днес Боби става на цели 11 годинки!
Бъди ни здраво и все така силно емоционално, 
мило детенце!
Вярно е, че пътя, по който вървим заедно е труден,

но това невероятно житейско изпитание ни прави 
по-силни, по-емпатични, по-добри като хора, 
по-обичливи и по-съпричастни 
към всичко и всички всеки ден!

Продължавай да светиш силно в нашия свят, 

а ние все така ще те обичаме безрезервно и докрай, 

защото ти ни накара да осъзнаем 

колко силни са всъщност душите ни

и колко много любов е стаена в сърцата ни!
Обичаме те, Боби! <3

мама Ели, татко Жоро и батко Дани

Среднощна гара…

Среднощна гара…

                            на мама

Смълчана гара, небосвод и нощ,

сама стоя тъй близо до перона,

а вятърът със тихата си мощ,

душата ми запраща зад завоя

на трудната ми атомна съдба,

събрала в себе си безброй тегоби,

аз тихичко прошепвам, че раста

и ще начупя тежките окови.

Седя на гарата и чакам теб –

любяща майка, вяра и искрица

и зная, че ще бъде пак спасен

духът ми въплатен като Елица.

Не плача вече, времето държа

във шепите си огнени комети

и взряла поглед търсещо в дъжда,

аз пак досбъдвам старите обети.

Със утрото отново си при мен,

обгръща ме нетленната ти нежност,

света ми от света ти озарен,

разпалва в мен космическата вечност.

Спокойна се усещам и горя,

пак силата ми пламенно извира,

накрая се потапям във деня,

докато ангел в пътя ми се взира.

27.11.2018г.

Елица

*****