Нощна песен...(текст)

Тоника

Нощна песен ( Кой ще каже какво е любов )

Кой ще каже какво е любов, кой ще каже какво е,
дали шум на море или дъх на планинско усое
или среща случайна край някоя градска пияца
или нежна прегръдка сред бавния ритъм на танца

Припев:
и не питай мълчи както аз ще мълча в полуздрача
ще те милвам насън и в в съня си за тебе ще плача
може сам да остана отритнат, забравен, бездомен
но за мене ти няма, не ще се превърнеш на спомен

Ти ще бъдеш все същата, с тези очи, с тези длани,
с тези тъмни коси от жарава и сняг изтъкани.
Само аз ще изчезвам в нощта, в тишината, в безкрая,
без да зная защо и какво е любов, без да зная.

Припев: (х2)

*****

От много, много отдалеч...(текст)

Михаил Белчев

От много, много отдалеч

От много, много отдалеч

ще идвам винаги, докато мога,

но някой ден краката ми щом не издържат,

ще допълзя на лакти и колене,

за да ти кажа, че на този свят

обичам само, само теб.

От много, много отдалеч

ще пея винаги, докато мога,

но някой ден щом моя глас не издържи,

аз ще изпратя славей вместо мене,

за да ти каже, че на този свят

обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч

ще бъда винаги, докато мога,

но някой ден сърцето ми щом се взриви,

ще ви прегърна с другия до тебе,

за да ви кажа, че на този свят

съм имал много малко време.

*****

Искам те... (текст)

Лили Иванова

Искам те

Искам те, забързана сред хората.

Искам те във миг на съзерцание.

Искам те, отпусната в умората.

Искам те, събудена в зори.

Искам те, когато съм с приятели.

Искам те в трептяща тишина.

Искам те, загледана в очите ти.

Искам те, когато си далеч.

Болка е, когато ме докосваш.

Лудост е, когато съм сама.

Силна съм, когато ме обичаш.

                                      Търся те във всичко на света.

*****

Пустинна земя... (текст)

Сафо

Пустинна земя

Тръгва си нощта, после още една

и еднакви отново са те, ти не си до мен.

Всяка нощ така няма да зaспя,

докато не видя поне твоето лице.

А деня завъртя колело от сънища

и съня за нея замъгли реалността.

Последната надежда ли си ти?

С дъждовни облаци ще дойдеш ли?

Ще носиш ли вода за моята пустинна земя?

Тръгва си нощта, после още една

и отново ще гледам навън, на яве и на сън.

Всяка нощ така няма да заспя,

докато не видя поне твоето лице.

А деня завъртя колело от сънища

и съня за нея замъгли реалността.

Последната надежда ли си ти?

С дъждовни облаци ще дойдеш ли?

Ще носиш ли вода за моята пустинна земя?

Последната надежда остани.

Със вятъра при мене се върни.

Без тебе тъжно е във моята пустинна земя. (х2)

*****

Сутрин рано, вечер късно...(текст)

Фамилия Тоника

„Сутрин рано, вечер късно...”

Той: Сутрин рано, сутрин рано птица ме събужда с твоя глас. И в росата сутрин рано твойте плахи стъпки търся аз, търся аз... Тя: Сутрин рано, сутрин рано стига ми усмивката една. Искам само, искам само ти да си до мен, а не в съня, не в съня. Припев: Колко малко ни е нужно и напук на всяка суета - да замръкнем със надежда и посрещнем будни утринта... Той: Вечер късно, вечер късно търся те сред толкова звезди - в бяла дреха и на пръсти с мене да танцуваш само ти, само ти. Тя: Вечер късно, вечер късно стига ми прегръдката една. И възкръсвам, и възкръсвам в твоите ръце, а не в съня, не в съня... Припев: Колко малко ни е нужно и напук на всяка суета - да замръкнем със надежда и посрещнем будни утринта... NOTE: Понякога в душата ми бушуват мисли и неочаквано намирам песенен техен израз... Обичам такива моменти. Вселената да бъде в синхрон с чувствата ми. Смълчах се и се чувствам добре. Тук, във Вятърното... където се дипли душата ми... Лаптопа се повреди и това ме накара да отворя настолния компютър. Препрочетох толкова много от старите нещица. Видях отново правените уолове, снимките, колажите, стиховете, видео клиповете... Повървях във вече отпечатаните стъпки във Всемирната душа и си дадох сметка колко много съм пораснала и съм се променила за тези четири години. Променили са се и елементите в моя свят. Вървя напред и надграждам. Все така имам вяра, че там по пътя, на някой от кръстопътищата ме чака Чудото. Знам, че ме чака. Когато му дойде времето. Зачетох се в една книга на Геше Майкъл Роуч – „Кармата на любовта”. Много ми хареса първото написано послание – съвет. „Каквото и да желаем, трябва първо да видим как някой друг го получава преди нас. Когато помогнем на някой друг да получи онова, което иска, това посажда семе в ума ни да получим същото по-късно, когато семето узрее и се разтвори.” Всъщност осъзнах, че от миналата година съм на правилния път. Дори без да знам за закономерността съм засадила семето. Просто е нужно търпение и постоянство. И достатъчно време за разгръщане на пълния потенциал на душата (ти). Нищо повече... Ели  *****