Гордост и предразсъдъци във ФБ
Някъде далече…
аз помня още твоята усмивка
и ангелския ти изгарящ глас
бях слънчева невидима щастливка
погубена във нежната ти власт
коси раздиплях тихо над вълните
докато плавах в наши светове
духът ми се опиваше в мечтите
досбъднати под синьото небе
а ти ме гледаше с нескрита жажда
приспиваше ме в своите ръце
от спомени сърцето се възражда
в усмивката ми още на дете
скалата ни окъпана от радост
бе страж на нашия уютен дом
закрилник бе на вечната ни младост
по ненаписан в минало закон
аз битки водех силно неуморна
звезди превземах нямах страхове
със любовта ти светло животворна
на кръст завързвах всички ветрове
и бях вълна а ти бе океана
живеехме в безвремие така
ала сега във мене като рана
се стели непрогледна тъмнина
и търся път към нашите простори
през хиляди потоци светлина
а времето аз знам ще отговори
във някаква вселенска тишина
върви след мен и просто ме обичай
сега съм друга с други правила
на сън бездумно с вяра ми се вричай
докато пазиш моите крила…
15.02.2016г.
Елица
*****
