Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет Майкъл. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Майкъл. Показване на всички публикации

четвъртък, 21 април 2016 г.

събота, 5 декември 2015 г.

Пътуващ Декември...



Донаписано...
                            на Майкъл и Никита

колелата ме отнесоха на запад
запратиха ме в тази равнина
в която силуетите се губят
и всичко ъглово е тишина
остана твоя образ във сърцето ми
начупено на хиляди парчета
празнина нуждаеща се от запълване
под непотребни никому небета
незная колко още ще е парещо
и нажежено от недостига на бъдеще
душата ми – надраскана до заличаване
наметната със непознато халище
а думите ти ме объркват пагубно
смълчИ се в ритъм недокосване
обичам да мечтая за лицето ти
и за едно щастливо омагьосване
незная колко още ще съм в тебе
и колко още ти ще си причината
Земята се върти със недоверие
и начертава знака на седмината
не съм избирала да бъдеш зрънце истина
във битието ми от полети и случване
но вече е тъй късно за отказване
обратното е равно на погубване
ще дойде време да очаквам трескаво
а ти да прелетиш сезоните
и няма време за отстъпване
сливат се в един пероните
но още рано е
сега ми е изпразнено
и само тишината е значение
за всичко със любов допълнено

завръщам се в дома от радости
там всичко е по мярка и достатъчно
пак слънцето огрява ствола  ми
и ме събира от лъчите си остатъчно

и няма вече страх от пропасти
летенето е всеотдайно случване
ела когато си готов за водопадите
от мислите ми донаписани.

06.12.2015г.
Елица





*****

петък, 3 април 2015 г.

на номер двадесет и девет....




На номер двадесет и девет…

на номер двадесет и девет
е къщата изпълнена с мечти
а срещу нея гълъбът от камък
напомня за щастливото преди
живея там прегърната от слънце
и тихичка камбанка в нощен час
напомня че един ще се завърне
със ангелския си проблясващ глас
бездумна крача вятърна във дните
съединявам с вяра светове
а в нощите прошепвам на звездите
да бдят над моето единствено небе
сега съм тиха в себе си вглъбена
заслушана във песни скитам в дни
ще дойде миг когато окрилена
пак птицата у мен ще полети

03.04.2015г.
@Eli



***


!*


петък, 17 януари 2014 г.

Нещо като молитва....








***
(…..като молитва)

брани го от зло и пази му крилата
дай му много простор свобода в синевата
нощем тихо го гледай много дни го рисувай
а когато е тъжен сред звезди го сънувай
той е пясък в окото влюбен атом и грешка
по ръба вечно скита в късче вяра човешка
много може да каже нищо може да дава
но когато го срещнеш бликва в тебе жарава
дирижира реките и моретата връзва
най-щастлив е в мечтите по които се плъзва
той прощава с усмивка и Обича с надежда
със красивото слънце скрито в тебе поглежда

запази го вълшебен като камък в полето
той е знакът за Вечност запечатан в сърцето

17.01.2014г.
@Eli








***