Вяра…
Рисувам често твоята душа
със мислите си – вятърни комети
и все не мога аз да разреша,
загадките на двете ни пътеки.
Ти бродиш устремено мълчалив,
побрал във себе си докрай земята
и в нежен ритъм странно причудлив,
във музика превръщаш тишината.
Аз скачам светлоока на въже,
решавам трудни огнени задачи,
а в моето усмихнато небе,
една надежда все звънливо крачи.
През времето ний двамата летим
към общото написано начало,
тегобите накрая ще стопим,
под атомното звездно покривало.
И ще настъпи нова светлина,
красива вечност в костите ще грее,
във тебе ще прелея със дъжда,
а с мене твойта вяра ще се слее.
19.10.2018г.
Елица
*****
