Някога...

„Настана тъмнина.
Прокапа восък
някъде върху скалите.
Когато слънцето
видяхме после,
вече не летеше никой.”

Александър Бах

Някога...

угаснаха звездите стана мрак

морето разлютено все бучеше

а нашия далечен ведър свят

поробен от смъртта мълчеше

зарових там до старата скала

пет амулета – рожба на сърцето

а после със пречупени крила

подирих туй което бе отнето

така достигнах синята Земя

във опит обичта ти да си върна

превързала ранената душа

една надежда тиха ме обгърна

вървя сама от хиляди лета

и следвам твойта огнена посока

когато нощ настане съм звезда

а в дните съм една река дълбока

отново ще се слеем във едно

и светлина за вечност ще избликне

това което нявга е било

възкръснало в безкрая ще притихне

17.04.2017г.

Елица

Неземна...

снимка и цитат

Психология и психотерапия във ФБ

---

Неземна…

неземна съм пулсира вътре в мен

една река през времето калена

във този свят така несъвършен

от тебе само аз съм все спасена

за малко съм във тази равнина

така далеч от общото ни цяло

душата ми се скита в тишина

пред вятърното звездно огледало

усещаш ли ме скътана във теб

живея като огнена искрица

във ритъма на всеки следващ век

аз заблестявам в твоята зеница

пречистихме се и ще си вървим

на бреговете стари ще се върнем

и нов живот за вечност ще родим

със обич пак когато се прегърнем

28.03.2017г.

Елица

У теб оставях огнени следи...

"На света трябва да има някой, който иска само едно от теб:

да си жив и да си добре."

Борис Акунин

У теб оставях огнени следи...

аз бях със сини теменужени очи

с криле прекрасни трепкащи във бяло

в косите ми - раздиплени лъчи

едно вълшебно слънце беше спряло

и боса стъпвах в пясък и вълни

със вятъра снагата си поклащах

у теб оставях огнени следи

със облаците обич ти изпращах

щастливи бяхме двамата сами

на бряг далечен приказно накитен

все още във душата ме боли

при този образ пламенно наситен

държах ръката ти безброй лета

с китарата си тихо ми мълвеше

кафявата магическа скала

над нашта обич грееше и бдеше

понякога ми липсва нежността

онази топлина от старо време

но днес живеем в други правила

Вселената различни песни пее

ще продължа да грея тихо в теб

а ти ще бъдеш моята утеха

компасът ни във минало отнет

пак ще посочи общата пътека

12.02.2017г.

Елица

Но аз съм пак вълшебната река…

Но аз съм пак вълшебната река…

аз вечно търся вятърна небето

на сън разпервам моите крила

с копнеж тупти неистово сърцето

доспазвайки наземни правила

душата е пристегната в окови

лети и се и търси светлина

стремежите и минали и нови

са скрити сред лъчиста тишина

отдавна бях войник и лист отронен

със тебе оцелявах и горях

в далечен свят невидим и огромен

като звезда магическа блестях

погубвах враговете със усмивка

със меча си чертаех бъднини

изпих до дъно чашата с горчивка

в космическите тъмни дълбини

но имах твойта обич белостенна

и силна бях във свойта самота

а тайната ни вечно съкровенна

се сливаше бездумна с радостта

измина много време оттогава

но аз съм пак вълшебната река

която във очите ти остава

единствена посока във дъжда

ний пак ще бъдем огнено свободни

частици две преплетени в анфас

следите ни щастливо добротворни

остават само в Божията власт

22.12.2016г.

Елица