It Will Rain....

Music waterfalls....

* * * * *

вали и някак много бавно

шептящи капки вливат

Теб във Мен

звездите са заспали още

навред е всичко

във  магичен плен

танцувай с Мен

под ритъма дъждовен

горчиво-сладък

и във нощ и в ден

отпивай с тялото си

всеки мой отблясък

от сенки водни

странно раздвоен

мълви ми нежно

влюбен заклинания

за огнено-въздушната Любов

която си открил

във предсказания

от време скрити

в  лунен благослов

разпалвай ме

дари ми кратка Вечност

в дъждовно-сребърната

тишина

със босата си и немирна

разноцветност

аз Твоя си оставам

Светлина

Eлица

като musicriver

2012 година

Бележка до читателите на блога

Това са стихове писани от мен много отдавна – в началото на 2012 година. Малко след като Той ме откри… и енергията експлодира…Тогава публикувах в друг блог, таен (намийг). Просто времето не ми стигна да публикувам тогава всичко, което излезе. Защото ме разкриха. А пишех денонощно… Записах черновите тук. Явно дойде време да ги споделя и да си послушаме музика. Пак, като преди 7-8 години в блога на Музикалната река. Имам проблем с качването на изображенията. Ще чакам от поддръжката да го отстранят евентуално. Така че, само ще се чете и ще се слуша за сега.  Почивам си от неспирния стихопоток през изминалите 9 години, който на моменти страшно ме затормозваше. Беше свързан с работа. Сериозна енергийна работа. Имам просто нужда от тайм аут. И презареждане на силите. Когато излезе стих ще го публикувам, но за сега повече ми се мълчи. Ще оставя да шепнат архивите, за да изтече напълно всичко през настоящата равновесна 2020та. Огромно количество текстове бяха изписани от мен за тази стара история, за тази стара любов, която дори не е от този живот и от това пространство. Поздрав и благодарност на всички, които ме съпътстваха в това пътуване. И искрена безусловна обич от мен за Вас!*

Eлица  

Изстрадано…

Изстрадано…

(Нека бъдем свободни)

Кармично е било, но вече свърши,

не ще си падна повече по теб,

тегобата докрайно ме прекърши

докато търсех твоя ням ответ.

Аз днес съм друга – силна и спокойна,

с разперени под слънцето криле,

наричат ме звездица чудотворна –

пазител на безкрайното небе.

Обичана съм. Имам свойто място

в едно любимо огнено сърце,

отново е съзвучно и прекрасно

за нашите преплетени ръце.

Ти си далечен – тъмен и опасен,

погубвал си ме, зная, не веднъж,

но в мислите ми си пределно ясен,

изстинах аз към тебе отведнъж.

Запазиха ме. Този път е друго.

Не пламнах като факла. Не умрях.

Дочакахме божественото чудо.

Вселената във себе си прибрах.

И продължавам пътя си нататък

в магическата българска земя,

изстрадах те докрайно, без остатък.

Написах на асфалта: Свобода.

11.05.2020г.

Елица

******

******

Трансформация…

Трансформация…

Далечна съм и страшно бяла,

подобно фар през времето блестя,

усещам се отново цяла,

тъгата в мен неистово топя.

Не търся вече нищичко, повярвай,

щастлива съм със своите мечти,

погледнеш ли към мене – бягай,

не съм ти вече длъжна за преди.

Свободна съм. Оковите начупих.

Пречистена живея във Сега.

Съдбата си във звездното откупих,

не ще пулсирам вече със вина.

Аз чужди прегрешения изстрадах,

по много много стари правила,

ръцете си към тебе все протягах,

към твойта тъй магична тишина,

защото само в нея виждах смисъл

и вярата си в утрешните дни,

мъдрец един така ме бе орисал

да търся вечно твоите следи.

И станах друга. Слята с ветровете

посоките във мене извървях.

Безмълвна наближила бреговете

на пето измерение се спрях.

След всичко само любовта остава –

посято зрънце някъде във теб,

което пак и пак ще те спасява

от силата на собствения гнет.

При мене ли? Ще дойдеш след години,

везните щом във теб се изравнят,

копнежите ти облачно красиви

в очите ми завинаги ще спрат.

19.02.2020г.

Елица